Решение № 5947 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2020 г.

Решение № 5947 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Б. от гр. Бургас против решение № 1178 от 18.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1428/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02000220041140-004-001/11.03.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 123/03.07.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че решението на съда е постановено в противоречие с нормите на ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че административното производство е образувано по искане с вх. № 11-05-264#2/17.02.2020 г., подадено от И. Б. за прихващане или възстановяване на сума в размер от 43 506. 83 лв. Сумата е преведена от Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ по повод извършена публична продан от него на недвижим имот, собственост на "П. Д." ЕООД. ЧСИ е извършил превод на дължимия ДДС и е изпратил уведомление за извършената продажба по чл. 131 от ЗДДС. При извършеният превод на сумата по сметка на ТД на НАП Бургас, в платежното нареждане Б. е вписал себе си като наредител, а длъжника - "П. Д." ЕООД, като задължено лице. В резултат на това по сметката на ТД на НАП сума е постъпила на 07.02.2020 г. като плащане в данъчноосигурителната сметка /ДОС/ на длъжника "П. Д." ЕООД. Органът по приходите е приел, че процесната сума не е постъпвала по ДОС на ЧСИ, поради което не може да се възстанови сумата на ЧСИ. Приел е също, че по ДОС на ЧСИ няма налична сума за възстановяване, а преведената от него сума е постъпила по сметка за принудително събиране на публични задължения на "П. Д." ЕООД. Издаден е АПВ, с който е отказано възстановяване на процесната сума. Актът за прихващане или възстановяване е потвърден от директора на Дирекция ОДОП Бургас. За да потвърди оспореният АПВ решаващият орган е приел, че не са налице основанията на чл. 128 ДОПК за възстановяване или прихващане на внесената от ЧСИ сума, тъй като платената от ЧСИ сума е дължимо платена, вследствие на осъществена публична продажба. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че извършеното от ЧСИ плащане, макар и неправилно осъществено, се явява такова на възникнало правно основание – осъществена публична продажба, т. е плащането е дължимо по отношение на ЧСИ. Приел е също, че не е възникнало насрещно задължение спрямо ЧСИ за връщане на недължимо платена сума-сумите са внесени с основание и не са постъпили по сметка на ЧСИ. Въпреки това неправилно внесения ДДС не подлежи на възстановяване на ЧСИ, той подлежи на възстановяване на длъжника по изпълнителното дело. По гореизложените доводи, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е правилен и законосъобразен, респективно жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Безспорно се установява, че след извършена публична продан на недвижим имот И. Б. в качеството му на частен съдебен изпълнител и регистрирано лице по ЗДДС следва на основание чл. 131 ЗДДС да преведе дължимия данък добавена стойност по продажбата в 5-дневен срок по банковата сметка на териториалната дирекция на НАП по приходите. С преводно нареждане от 07.02.2020 г. Б. като ЧСИ е наредил внасянето на ДДС в размер на 43 506, 83 лв. по банковата на ТД на НАП Бургас, но в същото като данъчнозадължено лице е вписано "П. Д." ЕООД, което дружество е всъщност длъжник и собственик на продадения по реда на публичната продан недвижим имот. В платежното нареждане е следвало като данъчнозадължено лице да се впише наредителят, а именно частен съдебен изпълнител. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Следователно за да се извърши възстановяване или прихващане, следва по безспорен начин да е установено наличието на недължимо платени суми за данъци или подлежащи на възстановяване такива съгласно ДОПК, каквито в случая не са налице. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че плащането, наредено от И. Б. в качеството му на съдебен изпълнител за внасяне на ДДС, поради допусната техническа грешка, не е недължимо внесена от него сума в качеството му на съдебен изпълнител, поради което не са налице две насрещни вземания по смисъла на чл. 128 ДОПК. Поради изложеното, съдът правилно е потвърдил изводите на приходната администрация, че към датата на подаване на искането за жалбоподателя не е било налице основанието по чл. 128, ал. 1 ДОПК, за възстановяване на недължимо платена сума от 43 506. 83 лв. и жалбата като неоснователна, правилно е отхвърлена срещу процесния АПВ, поради което обжалваното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение