Решение № 14200 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2014 г.

Решение № 14200 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба, изготвена от адв. М. Т. от Варненска адвокатска колегия като процесуален представител на Национален браншови синдикат "Телекомуникации" (НБСТ), представляван от председателя му С. П. К. и физическите лица А. К. С., А. Б. А., А. А. И., В. Ц. Б., В. Г. Д., В. М. А., В. Т. П., Д. Г. К., Д. Х. Н., Д. С. Г., Д. А. П., А. М. П., Е. И. К., И. Д. Х., Й. Н. Д., Л. С. Д., М. Д. С., М. Д. М., М. Д. Д., М. Р. М., М. С. Я., М. Ц. М., М. В. Г., М. М. Т., М. Д. Х., Н. Д. И., П. Х. Д., П. К. А., П. Й. С., П. С. Г., Р. В. Г., Р. П. Н., С. Д. В., С. Й. К., С. Т. Ч., С. Я. Н., С. Д. И., Т. Ж. А., Т. М. Д., Т. И. Д., Ц. Д. А., С. Т. Г., Р. А. В., А. С. Ж., С. Д. А. и Д. Г. Д., против Решение № 2321/8.04.2014 г., постановено по а. д. № 11726/2013 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Б. Ж. Л. Москени и М. Х. К. срещу Решение № 257/28.10.2013 г. по Преписка № 206/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) в частта му, с която КЗД, Пети специализиран постоянен състав, е оставила без уважение сигнала на НБСТ в частта му за извършване на дискриминация по признак "възраст" под формата на "тормоз" от страна на регионалните мениджъри и водене на тенденциозна дискриминационна политика от работодателя "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК), основана на възрастов признак, насочена към дискредитиране и накърняване на достойнството на определен кръг служители, общото между които е възрастовия белег, тъй като тези твърдения не са подкрепени с необходимите доказателства в съответствие с изискванията на чл. 9 от ЗЗД, от които може да се направи предположение за извършване на дискриминация както и в частта от решението на КЗД, с която жалбата на Д. Г. Д. от гр. В. е оставена без уважение, тъй като в нея не са посочени факти, а в хода на производството не са установени данни и обстоятелства, от които в съответствие с чл. 9 ЗЗД може да се направи предположение, че жалбоподателката е неравно третирана по признак "възраст" при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на 7.05.2009 г. и е прекратено производството по делото в същата част. По жалбата на Б. Ж. Л. Москени и М. Х. К., е отменено Решение № 257/28.10.2013 г. по Преписка № 206/2009 г. на КЗД в останалата му част. Прието е от първоинстанционният съд, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила: въпреки "изричната, ясна, конкретна и пълна" разпоредба на чл. 52, ал. 1 ЗЗД, водеща до извод за изключване на административнонаказателното преследване поради изтичане на предвидената в специалния закон давност, КЗД е постановила акта си при наличието на условията на посочената норма. Предвид установяването на факта, че процесните нарушения са извършени през периода м. 07, 08 и 09.2009 г., то най-късно с настъпването на края на м. 09.2012 г. за всяко от тях, е изтекла и установената в чл. 52, ал. 1 ЗЗД давност, поради което КЗД е била длъжна да прекрати производството по преписката. Произнасянето след посочения срок на административния орган, е довело до допускане на релевираното с жалбата съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Недоволни от така постановеното решение, НБСТ и общо 47-те физически лица посочени по-горе, го обжалват. Считат същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от Върховния административен съд (ВАС) отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се остави без уважение първоначалната жалба на Б. М. и М. К. против Решение № 257/28.10.2013 г. на КЗД. Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за основателна. Моли отмяна на решението на АССГ в частта му, с която отменя решението на КЗД. О. Б. М. и М. К., чрез процесуалния си представител, считат касационната жалба за неоснователна. Ответникът БТК не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за недопустимост на касационната жалба в частта й по отношение на първия диспозитив на решението на АССГ. Последният касае първите два диспозитива от Решение № 257/28.10.2013 г. на КЗД, които не са били обжалвани от касаторите в законния срок и са влезли в сила. В тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. В останалата й част касационната жалба се явява основателна и следва да се уважи. За да се произнесе по касационната жалба, ВАС установи от фактическа страна следното: Производството пред Комисията е било образувано по сигнал (т. I, л. 17) на НБСТ включващ и част от касаторите - физически лица, вх. № 16-18-78/18.09.2009 г. в КЗД. След присъединяването и на останалите касатори - физически лица в административното производство, то е завършило с Решение № 15/14.01.2011 г. (т. IV). Със същото е установено, че през периода от началото на м. февруари до края на м. май 2009 г. по отношение на всички служители, работещи в магазините на Дирекция "Продажби" на БТК, както и по отношение на отделно конституираните като жалбоподатели 47 работника, е извършена дискриминация под формата на "тормоз" чрез подчертано грубо и обидно отношение и заплахи за освобождаване от работа, накърняващо личното достойнство и чест на работниците, оказване на целенасочен психологически натиск за прекратяване на трудовите правоотношения с персонала и систематични тенденциозни проверки от страна на длъжностни лица и ръководството на предприятието, представляващо нежелано поведение, изразено словесно и по друг начин което е имало за цел и е постигнало като краен резултат накърняване на достойнството на работниците и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, което представлява дискриминация под формата на тормоз и което, тъй като е било свързано с визията за възрастовите граници за персонала в магазините, представлява нарушение на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗД, във връзка със защитения по чл. 4, ал. 1 ЗЗД признак "възраст". Установено е, че М. Калайджиева, в качеството й на представляващ неперсонифицирания работодател Административни региони (АР) Север, Изток и Юг, като е допуснала извършването на тормоз по признак "възраст" по отношение на голям брой работници, представляващо "пряка дискриминация" по чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, не е изпълнила задължението, произтичащо от чл. 18 ЗЗД, поради което и на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 18 и чл. 24, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), са и наложени наказания глоба за всеки АР. За същите АР, за допускане на извършване на нарушенията по чл. 80, ал. 1 ЗЗД от Калайджиева, на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗД, са наложени наказания глоба на изпълнителния директор на БТК Б. М. за всеки АР. Установено е също така от КЗД, че НБСТ и конституираните като жалбоподатели физически лица, безспорно са доказали факти и обстоятелства от които може да се направи основателен извод, че М. К., в качеството си на представляващ неперсонифицирания работодател АР Север, Изток и Юг, с предприетите действия по прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 331 КТ, е извършила пряка дискриминация на основата на признака "възраст" по отношение на общо 46 работници на БТК, като отделните решения на работодателя представляват и отделни нарушения по чл. 4, ал. 2 ЗЗД и чл. 8, ал. 3 КТ, поради което й е наложена глоба за всяко от тях. За същите АР, за съзнателното допускане на извършване на нарушенията по чл. 4, ал. 2 ЗЗД и чл. 8, ал. 3 КТ представляващи пряка дискриминация от Калайджиева, на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗД, са наложени наказания глоба на изпълнителния директор на БТК Б. М. за всеки АР. Установено е от КЗД, че след като не е предоставила исканата от НБСТ информация М. Калайджиева в посоченото й качество, с бездействието си е игнорирала задължението си по чл. 18 и чл. 23 ЗЗД, като е извършила нарушение на законовите си задължения, поради което и на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 18 ЗАНН, й е наложена глоба за всеки от посочените АР. За същите АР, за допускане Калайджиева да не изпълни задълженията си по чл. 18 и чл. 24, ал. 2 ЗЗД, на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗД, чл. 18 и чл. 24, ал. 2 ЗАНН са наложени наказания глоба на изпълнителния директор на БТК Б. М. за всеки АР. Решението на КЗД е обжалвано пред ВАС. С Решение № 1264/24.01.2012 г. по а. д. № 2825/2011 г., по жалба на Б. М. и М. К., тричленен състав на ВАС е отменил решението на КЗД и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда. Жалбата на БТК срещу същото решение на КЗД е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част. По касационна жалба на БТК, Б. Москени и М. Калайджиева и частна жалба на БТК срещу Решение № 1264/24.01.2012 г. по а. д. № 2825/2011 г., е образувано а. д. № 5962/2012 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Делото е приключило с Решение № 9571/3.07.2012 г. с което обжалваното решение е оставено в сила. След връщането на делото в КЗД е постановено нейно Решение № 257/28.10.2013 г. Същото е обжалвано от Б. М. и М. К. и по жалбата им, след променената подсъдност на тези дела, е образувано а. д. № 11726/2013 г. по описа на АССГ. Същото е приключило с обжалваното Решение № 2321/8.04.2014 г. със съдържание, посочено по-горе. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС счита, че касационната жалба се явява основателна. Доводите за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост са декларирани, но не са обосновани и конкретизирани. Доколкото е във възможностите на ВАС, при проверката на решението с оглед така заявените касационни основания за отмяната му, се установи следното: Съдът не е изложил мотиви по въпроса, защо с диспозитива на решението си е оставил без разглеждане жалбата на Б. М. и М. К. в частта й, срещу Решение № 257/28.10.2013 г. на КЗД, с която Комисията е оставила без уважение сигнала на НБСТ в частта му за извършване на дискриминация по признак "възраст" под формата на "тормоз" от страна на регионалните мениджъри и водене на тенденциозна дискриминационна политика от работодателя БТК, основана на възрастов признак, насочена към дискредитиране и накърняване на достойнството на определен кръг служители, общото между които е възрастовия белег, тъй като тези твърдения не са били подкрепени с необходимите доказателства в съответствие с изискванията на чл. 9 от ЗЗД, от които може да се направи предположение за извършване на дискриминация, а жалбата на Д. Г. Д. от гр. В. е оставена от КЗД без уважение, тъй като в нея не са били посочени факти, а в хода на административното производство не са установени данни и обстоятелства, от които в съответствие с чл. 9 ЗЗД може да се направи предположение, че жалбоподателката е неравно третирана по признак "възраст" при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на 7.05.2009 г. и е прекратено производството по делото в същата част. Доколкото тази част от решението на Комисията е благоприятна за жалбоподателите М. и К., тъй като сигналът за извършена и допусната от тях дискриминация е оставен без уважение може да се предполага с голяма степен на вероятност, че оставянето на жалбата им без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част е направено поради липса на правен интерес за жалбоподателите от отмяната в същата част. ВАС възприема така извлечения извод като правилен и законосъобразен. Твърдението за необоснованост не е конкретизирано, поради което и не може да се разгледа от касационната инстанция. Доводът за постановяване на решението в противоречие с материалния закон е основателен. АССГ е отменил решението на КЗД в останалата му част предвид нормата на чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВАС обаче не възприема така направените правни изводи. Член 52, ал. 1 ЗЗД визира забраната да се образува производство пред Комисията, респективно въвежда задължение за неговото прекратяване ако е образувано в случаите, когато от извършване на нарушението до сезирането на КЗД, е изтекъл тригодишен срок. Така посоченият срок преклудира правото да се търси защита срещу действията, осъществяващи дискриминация по смисъла на закона. Същото право обаче не зависи от продължителността на производството пред административния орган и съда, в случаите на обжалване на решението на Комисията. Сезирането на КЗД със сигнала на НБСТ, заведен с вх. № 16-18-78/18.09.2009 г. за извършени през периода м. VI - м. IХ. 2009 г. нарушения е станало много преди изтичането на посочения срок, поради което времето на произнасяне на Комисията и съда са ирелевантни и неотносими към задължението по чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Аналогията с чл. 24, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс в случая е неуместна. Тази норма урежда процесуалното положение на дееца, когато "наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност", т. е. от дееца не може да се търси изобщо такава отговорност. Член 52, ал. 1 ЗЗД касае само и единствено образуването на производството пред КЗД, не и последващия момент на реализиране отговорността на дееца. Погасяването на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 34, ал. 1, т. "а" - "в" от Закона за административните нарушения и наказания, става само в там предвидените случаи, в числото на които настоящият не попада. В подкрепа на казаното освен цитираните в касационната жалба решения на ВАС (№ 368/12.01.2010 г. по а. д. № 13803/2009 г. и № 13083/19.12.2007 г. по а. д. № 4510/2007 г.), са и Решение № 9263/2.07.2014 г. по а. д. 1827/2014 г. и Решение № 7824/9.06.2014 г. по а. д. № 2533/2014 г. на ВАС. И. е и фактът, посочен от АССГ, че "...забавянето във времето на производството е пряка последица от незаконосъобразните действия на комисията довели до съдебна отмяна на постановения от нея акт и връщането на преписката за ново произнасяне". Недопустимо е отговорността за едно доказано нарушение по смисъла на ЗЗД, да зависи от законосъобразността или незаконосъобразността на действията на административния орган, постановяващ съответния установяващ и санкциониращ акт. Не водят до други изводи и установените от АССГ "други /нови/" съществени нарушения на процесуалните правила, релевирани с първоначалната жалба и констатирани служебно от съда. Неучастието на новоконституираните ответници при събирането на доказателства след връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът събира доказателства, които могат да бъдат данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс - чл. 37, ал. 1 АПК. Фактите и обстоятелствата, съгласно чл. 39, ал. 1 с. к., се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. Видно е, че не всички от така посочените доказателствени средства се събират с активното и лично участие на всички заинтересовани страни в производството. Обстоятелството, че посочените от НБСТ и БТК свидетели са били разпитани от Комисията в присъствието на процесуалните представители на тези страни не означава, че при повторното й произнасяне с участието на нови страни, разпитът задължително следва да се преповтори в присъствието и на същите тези нови страни. Ако самите те имат въпроси към вече разпитаните свидетели и заявят на административния орган това си желание, последният е длъжен да го разгледа и при преценка за относимост на въпросите - да го удовлетвори. При липса на новоформулирани въпроси, преповтарянето на разпита на свидетелите е излишно. Ирелевантен е и фактът, че считано от 21.06.2013 г. Б. М. не изпълнява длъжността изпълнителен директор на БТК. Вменените му с решението на КЗД нарушения на закона са извършени от него в това му качество и наложените глоби се явяват основателни. Промяната на местоработата му не е основание за освобождаване от отговорност. ВАС не констатира наличието и на другите посочени от АССГ, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основателен е доводът за недопустимост на касационната жалба по отношение частта от решението на АССГ, с която е оставена без разглеждане жалбата на Москени и Калайджиева по отношение на първите два диспозитива на Решение № 257/28.10.2013 г. на КЗД. Последното е станало известно на касаторите най-късно на 10.03.2014 г. (вж. изявленията на адв. Тодорова в съдебното заседание по делото на 10.03.2014 г.). В срока по чл. 149, ал. 1 АПК те не са го обжалвали пред АССГ и то е влязло в законна сила по отношение на тях, поради което касационната им жалба в частта, касаеща посочените диспозитиви на КЗД следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. В останалата й част, касационната жалба, на основанията, посочени по-горе се явява основателна. Събраните по време на административното производство пред КЗД доказателства установяват, че привлечените към административнонаказателна отговорност длъжностни лица, с предприетите действия по прекратяването на трудовите правоотношения на касаторите - физически лица, са извършили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 26 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 3 КТ, а за изпълнителния директор на БТК Москени, нарушението е по чл. 8 ЗЗД с оглед факта, че съзнателно е подпомогнал извършването на актове на дискриминация, както и нарушения по чл. 23 и чл. 18 ЗЗД от неперсонифицираните работодатели АР Север, Изток и Юг, които не са представили информация на лицата, за които се твърди, че са дискриминирани. Доказателствата (устни и писмени), изясняващи механизма на срещите между представители на работодателите и работещите в БТК както и целите, поставени за постигане - подписване от работниците на предложенията за прекратяване на трудовите им договори по реда на чл. 331 КТ, сочат на обосновани изводи на Комисията относно поставената и преследвана цел - освобождаване на работниците над 40 годишна възраст чрез прекратяване на трудовите им договори и назначаване на по-млади хора. В подкрепа на този извод са и разгледаните в решението на КЗД статистически данни за възрастта и броя на работниците с прекратени договори и новоназначените такива. Статистическите данни говорят, че приложеният метод за прекратяване на основание чл. 331 КТ е само форма, за постигането на която работниците са били почти изнудвани с оглед очертаваната пред тях перспектива за прекратяване на договора при несъгласие с предложението на ръководството на БТК. Наложените наказания по размер са в границите на предвидените такива в ЗЗД, като е съобразен факта на масовото прилагане на разгледания метод при определяне работниците, на които ще се предложи прекратяване на трудовия им договор на основание чл. 331 КТ. По изложените съображения, следва обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Б. М. и М. К. против Решение № 257/28.10.2013 г. по Преписка № 206/2009 г. по описа на КЗД. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, ВАС, състав на Пето отделение