Решение № 13645 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3899/2012 г.

Решение № 13645 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3899/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Образувано е по жалба на Тодор Месьов от гр. Якоруда в качеството му на управител на "Елит - Т" ЕООД подадена против решение Ж-28 от 6.02.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производството по жалба с вх. № Е-04-00-586/3.01.2012 г. от Тодор Месьов срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД за заплащане на допълнително начислени суми за електрическа енергия по съставена корекционна сметка. С жалбата се твърди, че при разглеждане на преписката от ответника са взети и приети за истина само доводите на "ЧЕЗ Електро България" АД като в същото време не му е дадена никаква възможност да участва в производството и да направи възражения за установеното от ответника нарушение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Рашкова, който пледира, че няма нарушение на лицензията от страна на "ЧЕЗ Електро България" АД и затова е прекратена преписката. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София чрез процесуален представител юриск. Иванова изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба от Тодор Месьов, подадена чрез "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София съгласно чл. 98, ал. 2 от НЛДЕ с представено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД становище по случая. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е извършена проверка по приложените към преписката документи при която е установено, че на 6.10.2011 г. служители от отдел "Нетехнически загуби" на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на средството за търговско измерване на посочения адрес, която е установила според съставения констативен протокол следното: С еталонен уред "ЕМ818Т", с фабричен № 0200401 и свидетелства за калибриране № Е-62/27.10.2010 г., е измерена грешката, с която средството за търговско измерване отчита консумираната електрическа енергия в момента на проверката. Измерената грешка е "- (минус) 37.29 %, вследствие на развита деривация на /втора/ фаза "S". По горепосочения начин част от електрическата енергия консумирана от потребителя не се измерва от средството за търговско измерване и не се заплаща от потребителя. След приключване на проверката служителите са привели в изправност измерването, като са възстановили правилната схема на свързване на средството за търговско измерване. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи, проверяващите лица са съставили констативен протокол № 6002891/6.10.2011 г., подписан от двама свидетели присъствали на проверката, които не са служители на дружеството. Въз основа на установеното частично измерване на електрическа енергия и в съответствие с чл. 25, ал. 2, т. 1 и ал. З от Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са коригирани сметките за използваната, но незаплатена електрическа енергия. Извършените корекции са изчислени като функция на отчетената грешка, измерена в момента на проверката, чрез еталонен уред "EMSIST", с фабричен № 0200401 за периода от 9.07.2011 г. до 6.10.2011 г. По пощата с известие за доставяне са изпратени на Т. Месьов съставеният констативен протокол № 6002891/6.10.2011 г. и уведомление, с изх. № N12 600-842/7.10.2011 г., които са получени на 13.10.2011 г. срещу подпис. Издадени са 4 броя фактури от 14.10.2011 г., с номера 0094970877, 0094970878, 0094970879 и 0094970880 за начислени суми общо в размер на 1367.57 лв. При тази фактическа обстановка и представени документи по преписката ДКЕВР е приела, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия поради което и на основание 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката с обжалваното решение е прекратила преписката, образувана по жалба с вх. № Е-04-00-586/3.01.2012 г. от Тодор Месьов срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. Независимо от това, решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и от Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, като в ал. 5 на горепосочения чл. е предвидено, че редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо изх. № Е-04-00-586/14.03.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата административна преписка. Това обстоятелство е потвърдено и от процесуалния представител на ДКЕВР, който в съдебно заседание, проведено на 8.10.2012 г. е заявил, че е представена цялата административна преписка. Съдът констатира по тази преписка, че в нея се съдържа писмо изх. № Е-04-00-586/22.12.2011 г. до "ЧЕЗ Електро България" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка и да представи писмено становище по случая. Становището на "ЧЕЗ Електро България" АД е входирано в ДКЕВР с вх. Е-04-00-586/3.01.2012 г. Няма данни по него да е изготвен доклад от Дирекция "Икономически анализи и работа с потребителите" в ДКЕВР. Няма данни и по случая да е работила работна група по смисъла на чл. 99 от НЛДЕ. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосоченото писмо от "ЧЕЗ Електро България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. Безспорно в правомощията на "ЧЕЗ Електро България" АД е било да извърши проверка на средството за търговско измерване на жалбоподателя. Проверката е извършена в съответствие с Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Електро България" АД. Проверката е отразена в констативен протокол по чл. 58 от Общите условия, като при съставянето му включително и в отсъствие на потребителя или негов представител, не са допуснати нарушения, тъй като е подписан допустимо от двама свидетели, които не са служители на дружеството - чл. 58, ал. 2 от Общите условия. Независимо от това, ДКЕВР е следвало, но не е осъществила проверка, за да установи дали твърденията на дружеството в някаква степен съответства на действителните факти и обстоятелства, а вместо това дословно в обжалваното решение е инкорпорирано съдържането от становището на енергийното предприятие. Преди да вземе своето решение ДКЕВР на 6.02.2012 г. е провела закрито заседание, в протокола от което по т. 11 е записано "Доклад и проект за решение по жалба ...", но в преписката и до приключване на устните прения в съдебно заседание такива не са представени. Във всички случаи административният орган е следвало преди да постанови административния си акт е следвало да даде възможност на потребителя да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ, тъй като е нарушило правото на защита на потребителя. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. Ето защо съдът намира, че по жалбата на Тодор Месьов не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група и не е изготвен и представен на председателя на ДКЕВР доклад с информация за резултатите от проверката следва да се приеме, че такава проверка не е извършена от страна на Комисията. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,