Решение № 7305 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2010 г.

Решение № 7305 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Иванов Шопов, от гр. София, против решение № 1818 от 7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 8755/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Любомир Иванов Шопов против заповед № 8497/12.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Шопов е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи са законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба на 9.07.2009 г. на основание чл. 15 от ЗДСл. - по заместване и за определено време - до завръщане на титуляра. Законосъобразно съдът се е позовал на чл. 15, ал. 3 от ЗДСл., съобразно който при заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение и е направил обоснован извод, че за жалбоподателят е приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., поради което и прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание е извършено законосъобразно. След като страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение, то по отношение на държавния служител са приложими всички основания за прекратяване на служебното правоотношение, регламентирани в ЗДСл. до завръщане на титуляра. Фактът, че до възникване на служебното правоотношение Любомир Шопов е работил по трудов договор в Агенция "Митници" е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. По трудов договор жалбоподателят е изпълнявал длъжността "старши специалист" в отдел "Мобилни митнически групи", дирекция "Оперативен митнически и акцизен контрол", а като държавен служител е назначен на длъжността "старши експерт" в отдел "Внос и износ", дирекция "Митнически режими и процедури. Съгласно чл. 3, ал. 6 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията от лица работещи по трудово правоотношение се заемат експертните длъжности със спомагателни функции и техническите длъжности, експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции, каквато е длъжността "старши експерт" се заемат от държавни служители. Служебното и трудовото правоотношение не са равнозначни. Те се различават по правопораждащите ги факти и по съдържание, подчинени са на различен правен режим, т. е. между тях не е налице правоприемство. Изпитателният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в който органът по назначаването може да направи преценка на субективните качества на лицето, се отнася до всички държавни служители, без привилегия и за категорията лица по чл. 15, които се назначават по заместване на отсъстващ държавен служител, което е в съответствие с принципа на равнопоставеност. Това съответства и на целта на ЗДСл, поставящ конкретни по-високи изисквания към лицата, заемащи държавна служба. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Релевираните в тази насока доводи в касационната жалба за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона са неоснователни. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. Позоваването в касационната жалба на чл. 2 от Конвенция № 94 относно трудовите клаузи (административни договори), е неоснователно, тъй като посочената норма регламентира не условията и начините на прекратяване на договорите (какъвто в случая не е налице), а е относима към клаузи, които гарантират на заинтересуваните трудещи се заплати (включително и добавки), продължителност на работното време и други условия на труда. Правилно жалбоподателят твърди, че в случая изобщо няма договор, а е налице индивидуален административен акт. Позоваването на Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите е декларативно като не се сочат конкретни разпоредби, които да са нарушени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,