Решение № 8529 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2013 г.

Решение № 8529 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1626/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6745 от 10.12.2012 г. по административно дело № 2872/2012 г., Административен съд София - град е: 1) отменил решение № РО-97/23.02.2012 г. на главния директор на СУ "СО" (Столично управление "Социално осигуряване") и потвърденото с него разпореждане № ОБ-956/23.01.2012 г. на директора на Дирекция администрация "КПК"; 2) разпоредил изпращане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона (съдържащи се в мотивите на решението); 3) осъдил главния директор на СУ "СО" да заплати на Даниела Иванова Стоянова от гр. София сумата от 100 лв. разноски по делото, като същата следва да бъде възстановена от бюджета на СУ "СО". Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Столично управление "Социално осигуряване", действащ чрез процесуалния представител юрк. Вълева. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество. Ответницата по касация - Даниела Иванова Стоянова от гр. София, действаща чрез повереника си адв. Димов, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционния съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски във всички инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт за правилен по своя резултат. Фактическата обстановка по казуса не е спорна. Даниела Стоянова е придобила право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и майчинство по чл. 50 от КСО и на отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, които са й изплатени до 31.10.2009 г. вкл. Работодателят й "Магазини фамилия" ЕООД не е подал уведомление в Регистъра на трудовите договори за прекратяване на трудовото правоотношение със Стоянова, но същевременно не е подавал данни за нея по чл. 5, ал. 4 от КСО от месец ноември 2009 г., като впоследствие дружеството е прекратило търговската си дейност. С разпореждането от 23.01.2012 г. на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИОПОПДОО), директорът на Дирекция администрация "КПК" в СУ "СО" е отказал на Даниела Иванова Стоянова изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете за периода от месец ноември 2009 г. до 15.03.2010 г. по съображения, че тя вече не е осигурено лице, с оглед на това, че от месец ноември 2009 г. осигурителят не подава данни за нея съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба Н-8 на МФ. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 23.02.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО главният директор на СУ "СО" по същество е потвърдил разпореждането, като е изложил мотиви в насока, че Стоянова няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО от 01.11.2009 г., откогато за нея няма подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба Н-8 на МФ. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Софийският градски административен съд е приел, че административният орган е нарушил процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган. Тезата на касатора за законосъобразност на отказа на осигурителния орган да изплаща отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО не намира опора в нормативната уредба. Със сключването на трудовия договор Стоянова се явява нает работник по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като това е и денят на започване на трудовата дейност по смисъла на чл. 10 от КСО. Правата, възникващи за работника по осигурителното правоотношение не се погасяват с неподаването на данни от работодателя му, като подаването на такива не е предвидено като предпоставка за заплащане на паричните обезщетения при наличие на осигурен риск по възникналото осигурително правоотношение. Задължението за подаване на декларация образец № 1 за осигуреното лице в ТД на НАП е на осигурителя. Осигурителният орган няма право да наказва осигуреното лице за грешки на осигурителя и да отказва изплащане на иначе дължимо обезщетение. Неподаването от осигурителя на декларация образец № 1 за Стоянова не я лишава само по себе си от качеството на "осигурено лице" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Последицата от това не е изгубване на осигурителните права от лицето, а води до санкция на осигурителя за несвоевременното подаване на декларация, и съответно изплащането на отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО е дължимо до настъпването на обстоятелства, които го изключват (такова е кончината на детето на Даниела Стоянова - Божидар Цветков, починало на 28.01.2010 г., което съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО е основание за прекратяване на изплащането на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете, следователно обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО поначало й е дължимо за периода от 01.11.2009 г. до 28.01.2010 г.). Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и НИОПОПДОО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" също е издал незаконосъобразен акт. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на осигурителния орган за ново произнасяне първоинстанционният съд е постановил правилен по своя резултат съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че непрецизността на част от дадените от първата съдебна инстанция конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона касателно установяването на безспорни факти във връзка с възникването на правото на Стоянова за отпускане на процесното обезщетение не води до извод за неправилност на проверяваното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение. При новото произнасяне по преписката осигурителният орган трябва да изследва налице ли са други факти и обстоятелства, които водят до недължимост на отпуснатото обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО и да съобрази, че синът на Стоянова е починал на 28.01.2010 г., което е основание по чл. 53, ал. 4 от КСО за прекратяване на изплащането на отпуснатото обезщетение след тази дата. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те подлежат на възстановяване от бюджета на СУ "СО" и се равняват на 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Даниела Стоянова пред Върховния административен съд адвокат. По претенцията за присъждане на направените съдебни разноски в хода на първоинстанционното съдебно производство Софийският градски административен съд се е произнесъл и изменение на решението му в тази част би могло да се търси единствено по реда и в срока по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,