Решение № 6057 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2022 г.

Решение № 6057 от 20.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2418/2022 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. З., от гр. Димитровград, чрез адвокат Бойчев, срещу Решение № 83 от 9.02.2022 г., постановено по адм. дело № 761/2021 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Община Димитровград не взема становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по предявения от П. З. против община Димитровград иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от него данък върху притежавани имоти на територията на същата община за 2018 година. Искът се основава на отменен като незаконосъобразен подзаконов административен акт – чл. 21 от Наредба № 12 за определяне на размера на местните данъци на територията на община Димитровград. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в която разпоредба искът намира своето правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Не е налице сочената от касационния жалбоподател противоречивост в мотивите на съдебния акт, водеща до неговата неразбираемост. Решението се основава на установените по делото факти и подробно изложение на приложението на закона към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Правилно е прието в обжалваното решение, че ако и в случая да е налице първата законова предпоставка, отменен като незаконосъобразен административен акт, то не се установени останалите законови предпоставки – причинена вреда, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, подлежаща на обезщетяване. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Данъците са публичноправно вземане на държавата или общината, което се установява със закон. Задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти не произтича от отменената разпоредба на наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на община Димитровград, а от посочените в обжалваното решение разпоредби на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Правилно е прието в обжалваното решение, че изпълнението на едно законово задължение в установените законови рамки не съставлява вреда и води до неоснователност на предявения иск. Неоснователен е доводът, че вредата произтича от предоставената с разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ компетентност на общинските съвети да определят с наредба данъка в установените с тази разпоредба граници, при което за посочената в исковата молба година за имотите на ищеца би следвало данъкът да се определи в минимален размер. Такава компетентност съдът не притежава съгласно посочената приложима нормативна уредба. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение