Решение № 12422 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2009 г.

Решение № 12422 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Анушка Енева Недева, от гр. Велико Търново, против Решение № 128/1.04.2009 г. постановено по адм. дело № 11/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е уважена жалбата на Община-Велико Търново и е отменена Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД на АГКК-София, в частта й относно имот с идентификатор 10447.515.36.1.15 и в тази част преписката е върната на административния орган. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът - кмета на община Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Иванка Недева Иванова и Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - гр. София, също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед на Изпълнителния директор на АГКК-София е материално незаконосъобразна, в частта й относно кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта за землището на гр. Велико Търново, поради това, че в него не са отразени данни: за собственика на жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.36.1.15, за вида собственост, документ за собственост, площта и административния адрес на имота, в противоречие с чл. 30, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 3 и т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. За имота е представен акт за частна общинска собственост № 2672/21.03.2005 г. на името на Община-Велико Търново, който не е оборен по надлежния ред, поради което и в посочената част обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената пред него Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД на АГКК - София, в частта й, касаеща одобрения регистър, относно жилище-самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10447.515.36.1.15 е незаконосъобразна, тъй като противоречи на изискванията на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР, във връзка с чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Разпоредбите определят съдържанието на кадастралния регистър, който се изработва едновременно с кадастралната карта за всяко населено място и землище. В него задължително трябва да се впишат името на собственика, при наличието на данни за такава собственост, въз основа на признат от правото акт, данни за вида на имота, предназначение, адрес, площ по документ, вида на собствеността, данни за акта на собственост и пр. В случая от данните по делото се установява, че собственик на процесния недвижим имот - жилище е Община - гр. Велико Търново, за който същата има съставен и издаден Акт за частна общинска собственост № 2672/21.03.2005 г. По аргумент от чл. 5, ал. 1 от ЗОС, така издадения АОС легитимира Община-В. Търново за собственик на този имот, поради което тези данни е следвало да бъдат отразени в регистъра към одобрената кадастрална карта на гр. Велико Търново, по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.36.1.15. Липсата на данни в регистъра за собствеността на общината върху този имот, за вида собственост, за вида акт, който я легитимира, както и другите данни за самия имот-адрес, площ и пр. обуславят незаконосъобразност на оспорения акт, спрямо имота. Като е констатирал тази незаконосъобразност, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно. При постановяването му съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Обосновано и в съответствие със закона, съдът е приел, че собственик на процесното жилище - ап. № 44 (по описание в Акта за общинска собственост) е община Велико Търново, а не касаторката Анушка Недева. Последната, съгласно депозирания по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.06.1990 г., заместващ нот. акт за собственост, се явява собственик на друг имот, а именно - на апартамент № 43, на IV етаж, с площ от 49.18 кв. м. Процесният апартамент е със стар № 44 и е с площ по АОС от 51, 70 кв. м. . От това следва, че липсва идентичност между описанието на апартамента, собственост на касаторката Недева и апартамент № 44, собственост на Община - В. Търново, от което следва неоснователност на касационната жалба. Доколкото в нея се съдържат твърдения за наличието на грешка в одобрения кадастрален план и регистър, то тази грешка подлежи на отстраняване по друг ред, след влизането му в сила, но не и по реда на настоящето производство, което е такова по одобряване на плана по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение