Решение № 167 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2009 г.

Решение № 167 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ю. М. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, IV ГО, постановено на 23.10.2008 г. по гр. д. № 3531/2007 г. и оставеното с него в сила решение на С. окръжен съд от 20.04.2007 г., постановено по гр. д. № 299/2006 г., с което е признато за установено по отношение на М. Б. М. и Ю. М. М., че Ю. М. Х. е собственик на недвижим имот, находящ се в парцел *, кв. * с пл. № *по плана на [населено място] от 1955 г., по сега действуващия УПИ пл. № *, * в кв. * с площ от 700 кв. м. и са осъдени да й предадат владението. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила с ново доказателство, което не й е било известно при решаването му, а именно с копие от разписния лист към плана на [населено място] от 1955 г., в което като собственик на имот пл. № * и пл. № * е записана З. Б. А. /З. М. А./, майка на М. Б. М., като с това доказателство се е снабдила на 06.10.2009 г. Поддържа, че предходното копие от разписен лист е било с друго съдържание. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата Ю. М. Х. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. В молба от 03.12.2009 г. Б. М. Б. и А. М. Х., наследници по закон на починалия в хода на производството М. Б. М., изразяват становище, че молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 214/21.12.2009 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеното с молбата за отмяна копие от разписен лист към плана на [населено място] от 1955 г. с оглед извършеното в него записване, че процесният имот е бил собственост на наследодателката на М. Б. М.. В решението, отмяна на което се иска, е прието, че Ю. М. се легитимира като собственик на имота въз основа на наследствено правоприемство от своя баща М. М., който е признат за собственик на имота по давност и на части, придадени по регулация с н. а. № * и *от 1974 г. като понастоящем УПИ * обхваща югоизточната част от парцел * в кв. * по плана на селото от 1955 г. Прието е, че върху спорната част от имота по плана от 1955 г., обособена понастоящем в УПИ * владението е било установено още приживе на наследодателя М. М., а понастоящем е обособена в самостоятелен УПИ, а владяната от ответниците по иска част от парцел * по плана от 1955 г. понастоящем е включена в границите на техния собствен УПИ * /парцел * по плана от 1955 г./. Прието е, че регулацията от 1955 г. е приложена, тъй като още през 1974 г. наследодателят М. М. се е позовал на давностно владение и е признат за собственик на дворното място /н. а. № */1974 г./, а след като е уредил сметките по регулация, се е снабдил с н. а. № */1974 г. Прието е, че имотът е бил ограден, т. е. придадените по регулация части са били завзети, поради което през 1998 г. е заснет като самостоятелен имот в следващия кадастрален план с пл. № *, за който е отреден УПИ *. Обстоятелството, че в разписния лист към плана от 1955 г. имоти пл. № * и пл. № *са били записани на името на З. Б. А. е посочено в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в. л. С. З. от 12.12.2006 г. по гр. д. № 299/2006 г. на С. окръжен съд, т. е. било е известно на съда при постановяване на решението, поради което не може да се приеме, че самото копие от разписния лист представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото не съдържа данни за факти или обстоятелства, които да не са били известни на съда и страните при разглеждане на делото и да не са били взети предвид при постановяване на решението-изводите на съда за принадлежността на правото на собственост са основани на факти, осъществили се след извършеното в разписния лист записване, при което обаче и това записване е било съобразено. И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за осъществяване на факти, които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от Ю. М. М. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответницата по молбата Ю. М. Х. бъде присъдена сумата 500 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение