Решение № 8753 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2016 г.

Решение № 8753 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Ф. И. Д. е подал касационна жалба срещу решението от 18.03.2016 г. по адм. дело № 32/2015 г. по описа на Административния съд - Г., с което е отхвърлен предявения от него срещу Окръжен съд- Г. иск за неимуществени вреди в размер на 30 400 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Окръжният съд - Г. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Ф. И. Д. срещу Окръжния съд-Г., с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 80 минимални заплати или 30 400 лева за неимуществени вреди, изразяващи се преживените от ищеца физически дискомфорт, неудобство, унижение и стрес от многократно проявявано спрямо него дискриминационно отношение. В исковата молба се твърди, че с решение № 150/30.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, потвърдено с решение № 11097/10.08.2011 г. по дело 12884/2010 г. по описа на Върховния административен съд, била установена дискриминация по чл. 5 във връзка с чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, Наредба № 6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна архитектурна среда в урбанизираните територии и Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. Ф. Д., който е инвалид, бил подлаган на дискриминация по посещенията си в Съдебната палата - Г.. Инвалидите на количка нямали достъп до течаща вода и възможност да ползват тоалетна. Поради това Датков бил принуден да уринира в тенджери, буркани и други помощни средства, след което да моли непознати хора да ги изхвърлят. Новият асансьор, поставен в сградата, бил тесен, което затруднявало достъпа на инвалидната количка на ищеца в него. Ф. Д. бил принуден да демонтира части от количката, за да може да се помести в асансьора. Кракът му се влачел по земята, той трябвало да го повдига, което било уморително за него, а при сняг и дъжд кракът му се мокрел. Поради тази недостъпна за него среда многократно било накърнявано достойнството му, бил принуден да иска помощ от трети лица и изпитвал чувства на неудобство и унижение, както и силен стрес. П. тежкото здравословно състояние, в което се намирал, тези случаи водели до допълнително психическо натоварване, което можело да "отключи" болестта му и да доведе до фатален край. Административният съд установил, че с решение № 180/30.07.2010 г. по преписка № 88/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация по отношение на Ф. И. Д. била установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Дискриминационното отношение се изразявало в поддържането на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата, находяща се в град Г., площад "В." ..№..., по причина на липсата на предвидени в бюджета на Министерството на правосъдието капиталови разходи за проектиране, изпълнение, експлоатация на съществуващата сграда за осигуряване на достъпна архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората на намалена подвижност, както и на ремонтни дейности, съобразени със стандартите за достъпна архитектурна среда на обществени сгради, предвидени в Наредба № 6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна архитектурна среда в урбанизираните територии и Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. С решението били дадени предписания за изпълнение към Министерството на правосъдието и О. Г.. С решение № 11097/10.08.2011 г. по адм. дело № 12884/2010 г. по описа на Върховия административен съд, влязло в сила на 02.02.2012 г., решението на Комисията за защита от дискриминация било отменено в частта за дадените към Министерството на правосъдието предписания за предприемане на действия по осигуряване на необходимите бюджетни средства за извършване на капиталови разходи с цел привеждане на Съдебната палата в град Г. в съответствие с архитектурните стандарти за достъпна среда, а преписката в тази част била върната на органа за ново разглеждане. Въз основа на мотивите на влязлото в сила решение на Комисията за защита от дискриминация съдът направил констатация, че тоалетните помещения в съдебната сграда не отговарят на изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. Тъй като сградата е публична държавна собственост и е предоставена за управление на Министерството на правосъдието министърът на правосъдието имал задължението по § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания в срок до 31 декември 2006 г. да направи необходимото за осигуряване на свободен достъп на хората с увреждания, като се преодолеят съществуващите архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. От правна страна съдът приел, че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие на Окръжния съд- Г.. Същевременно отношение на Окръжния съд- Г. като ползвател на сградата нямало постановено решение от Комисията за защита от дискриминация. Липсвали доказателства, че по отношение на Ф. Д. било проявено дискриминационно отношение. Според административният съд, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация трябвало да се установи неправомерен различен подход към отделните лица, който да е основан на някой от признаците, изброени в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Правото на обезщетение за вреди от неравно третирано съгласно приложимата разпоредба на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация възниквало при незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност, вреда, нанесена на физическото лице и причинна връзка между вредата и незаконния акт или незаконното действие/ бездействие. В мотивите си административният съд отбелязал, че по делото не било установено времето, през което ищецът е посещавал Съдебната палата- Г., колко пъти и по какъв повод. Нямало данни за дела, провеждани в сградата на съда, страна по които да е бил Ф. Д.. Въпреки няколкократно дадените указания, той не уточнил тези обстоятелства, както и не представил доказателства за понесените от него емоционални травми и състояние на дискомфорт. Доказателствата, събрани по делото, сочели, че от страна на Окръжния съд- Г. било направено необходимото за осигуряване на достъпна архитектурна среда, така че ищецът да е в състояние безпрепятствено и без помощта на чужди лица да влезе в съдебната палата с ползваното помощно средство - инвалидна количка. Изградена била асансьорна уредба в съответствие с изискванията на Директива 95/16/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 29.06.1995 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки относно асансьорите (CELEX № 31995L0016). Конструктивно не било възможно да се монтира по-голям и по-широк асаньор поради състоянието на сграда и изградената вече асансьорна шахта. Между страните нямало спор, че тоалетните в сградата на Съдебната палата- Г. не биха могли да се ползват от хора с увреждания, причина за което бил недостигът на средства. Председателят на Окръжния съд-Г. направил многобройни опити да осигури нужните финансови средства, като изпращал запитвания до Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието. Съдът допуснал, че след като залата на Окръжния съд-Г. се намира на третия етаж, вероятно Ф. Д. е бил дискриминиран в сравнение с останалите граждани, посещавали сградата, но тъй като той не доказал периода на противоправно поведение, както и понесените от него вреди, искът му бил неоснователен и недоказан. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения срещу Окръжния съд- Г. осъдителен иск. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Тъй като на проверка за правилност подлежат само допустимите решения, обжалваното решение няма да се проверява за правилност съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон. Административният съд не е разполагал с правомощие да се произнесе по правния спор за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от дискриминация. Органите, които имат правомощия да установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация (чл. 47, т. 1 ЗЗДискр) и гражданските съдилища (чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр). Административните съдилища не са компетентни да се произнесат за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, въвеждащи изисквания за равенство в третирането. Първоинстанционният съд не е тълкувал разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и не е установил точния смисъл на употребените в тях изрази "извън случаите по раздел I"/ "в случаите по раздел I". Г. четвърта от Закона за защита от дискриминация урежда всички производства, в които се осъществява защитата от дискриминация. Раздел първи, глава четвърта от закона, урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори - производствата пред районния и административния съд. В раздел втори се уреждат и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява отношения, свързани с неблагоприятно неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр) или самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията за защита от дискриминация. Окръжният съд-Г. като юридическо лице не е легитимиран да отговаря по реда на специалния закон. Не се твърди, а и не се установява в състава на съда да е включен административен орган или длъжностно лице, допуснало дискриминация при извършването на административна дейност, свързана с изграждането на достъпна архитектурна среда. Представеното по делото решение № 180/30.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено по отношение на Министерството на правосъдието, което чрез министъра на правосъдието управлява имотите на съдебната власт до изменението на Конституцията на Р. Б. съгласно Д. вестник, брой 100 от 2015 г. С това решение се установява пряка дискриминация по отношение на Ф. Д., изразяваща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда в сградата на Съдебната палата- Г.. Решението, в частта относно дадените на Министерството на правосъдието предписания за привеждане на сградата на Съдебната палата-Г. в съответствие с архитектурните стандарти за достъпна среда, е било отменено от Върховния административен съд и преписката е била върната на административния орган за ново разглеждане. Повторно постановеното решение е било частично отменено с решение от 14.07.2014 г. по адм. дело № 2294/2014 г. по описа на Административния съд- С. град и решение от 25.05.2015 г. по адм. дело № 11818/2014 г. по описа на Върховния административен съд и преписката отново е била върната на Комисията за защита от дискриминация в частта относно изпълнението на предписания за отстраняването на неравното третиране от Министерството на правосъдието. Тъй като няма издаден акт на Комисията за защита от дискриминация за установяване на дискриминация по отношение на Окръжния съд- Г. обжалваното решение, с което административният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, следва да се обезсили. Подадената от Ф. И. Д. искова молба следва да се остави без разглеждане и да се постанови прекратяване на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд