Решение № 9482 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2016 г.

Решение № 9482 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б. против решение № 1528 от 03.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1368/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен АУЗД № ФП11_14-150-1/19.04.2016 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към О. Б., в частта, потвърдена с решение № 70-00-3230/4/14.06.2016 г. на заместващ директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че заключението на съда за липса на основание за издаване на акта е неправилно, тъй като плащането по акта е действие, свързано с неговото изпълнение, и не го опорочава. Иска отмяна на акта и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Е. Б. С." ЕООД жалба бъде отхвърлена. Ответникът "Е. Б. С." ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С декларация по чл. 14 ЗМДТ "Е. Б. С." ЕООД е декларирало правото си на собственост върху имот - част от сграда, с РЗП от 62 кв. м. и мазе от 3,2 кв. м. с административен адрес: гр. Б., ул. "С.", ..№..., ет. ..., ап. Г, който по кадастралната карта е с идентификатор 07079.613.62.1.10. С постановление за възлагане на недвижим имот от 06.04.2015 г. по изпълнително дело № 20148030400527 по описа на ЧСИ Т. М. с рег. № 803 посоченият имот е изнесен на публична продан. Съгласно т. 2 от постановление, влязло в сила на 14.04.2015 . г, имотът е възложен в собственост на Д. Я. К.. С декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 3945/16.04.2015 г. К. е декларирала придобития от нея чрез публичната продан имот. Административният орган е установил, че за този имот не са били заплатени задълженията за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2013 г. -2015 г. и е издал оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № ФП11_14-150-1/19.04.2016 г. С акта в тежест на "Е. Б. С." ЕООД са възложени публични задължения за периода 2013 г. до 2015 г. Несъгласен с определените задължения, управителят на дружеството е обжалвал АУЗД пред горестоящия административен орган. В постановеното решение № 70-00-3230/4/14.06.2016 г. заместващият директора на дирекция "МПДТР" при О. Б., съгласно заповед № ЧР-437/11.04.2016 г., е приел, че правото на собственост върху имота е прехвърлено през месец април 2015 г., поради което задълженията за 2015 г. са установени пропорционално само за първите четири месеца. В хода на обжалването по административен ред е констатирано, че ЧСИ по изпълнително дело № 20148030400527 е заплатила определено в полза на присъединения взискател - О. Б. вземане. Решаващият административен орган е съобразил извършените плащания на дължимите ДНИ и ТБО, направени след приключването на публичната продан, поради което е направил извод, че установените с АУЗД № ФП1114-150-1/19.04.2016 г. са заплатени на 20.04.2015 г. Сочи, че заплащането на дължимите суми са действия, свързани с изпълнението на акта, като фактът, че установеното с акта задължение е заплатено, не означава, че актът е незаконосъобразен. Директорът на Дирекция "МПДТР" е отменил атакувания пред него АУЗД в частта, в която са установени лихви след 20.04.2015 г., а по отношение на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. - 2015 г. го потвърдил като правилен и законосъобразен. В табличен вид е посочил какъв е бил размера на задълженията - главниците от 1341,73 лв. и лихви след частичната отмяна от 141,98 лв., като е посочил, че размерът на задълженията е 0 лв., т. е. задължения за ТБО и ДНИ от страна на "Е. Б. С." ЕООД за периода 2013 г. - 2015 г. няма. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, Административният съд - Б. е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при неправилна преценка на релевантните факти. Мотивирал е извод, че АУЗД е незаконосъобразно издаден поради липсата на фактическо основание за издаването му. Освен това е издаден в нарушение на процесуалния закон, тъй като органът не е извършил надлежна проверка за налично плащане. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че дори и платени, няма пречка задълженията да бъдат определени с акт за установяване по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В оспорения акт е посочено, че е издаден след извършена проверка, при която е констатирано, че дължимите суми не са внесени. АУЗД № ФП11_14-150-1 е издаден на 19.04.2016 г. От доказателствата по административната преписка се налага извод, че посоченото основание за издаване на акта не е било налице, тъй като установените задължения са изплатени. От протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20148030400527 от 20.04.2015 г. е видно, че в полза на присъединения взискател - О. Б. е определено вземане в размер 3868,92 лв., колкото е общият размер на дължимите ДНИ и ТБО от "Е. Б. С." ЕООД, за процесния имот, както и за още един имот - предмет на същото изпълнително дело. Представени са и две платежни нареждания, с които на 20.04.2015 г. ЧСИ Т. М. е заплатила общо сумата от 3868,92 лв. в полза на О. Б.. Правилен е първоинстанционният извод, че изложените в решението на решаващия орган мотиви са необосновани. Извършеното пълно плащане на сумите по публичните задължения за ДНИ и ТБО по отношение на конкретния недвижим имот е сторено преди издаване на процесния АУЗД. Ако беше извършил надлежна проверка, органът щеше да установи този релевантен факт. Плащането не е извършено след издаване на акта, а задълженията са погасени преди това, т. е. АУЗД е издаден без фактическо основание, което обуславя и отсъствие на правното основание за издаване на оспорения АУЗД. По тези съображения, като е отменил оспорения АУЗД, Административният съд - Б. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд