Решение № 13837 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2012 г.

Със заповед № РД - 24-424/10.10.2000 г. на министъра на икономиката, по точка първа, било отказано обезщетение за недвижимите имоти, описани в акт № 53/644/от 9.04.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен. Изложени били съображения, че една пета идеална част от имота била възстановена на наследниците на Иван Георгиев Чобанов, Димитър Георгиев Чобанов и Параскева Иванова Табакова, на основание Закона за възстановяване на собствеността върху някои недвижими имоти. Останалите четири пети идеални части от имота не били одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване на собствениците на одържавени имоти, а били дарени на държавата през 1953 г. от техните собственици, поради което не се дължи обезщетение.

Заповедта на министъра на икономиката в обжалваната част е издадена от компетентния административен орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, в съответствие с нормативните разпоредби.

Както се установява от представения по делото акт № 53/644/ от 9.04.1949 г. за обявяване на имот за държавен, по преписка № 1885/1948 г., на основание Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, била отчуждена 1/5 идеална част от работилница, находяща се в София, ул. "Браила" № 8, в парцел IX - 130 в кв. 247 по плана на София, собственост на Иван Георгиев Чобанов и Димитър Георгиев Чобанов.

Съгласно решение на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет по протокол № 57 от 26.11.1953 г. бил приет извършения от Иван Георгиев Чобанов и Димитър Георгиев Чобанов в полза на държавата отказ от право на собственост върху 4/5 идеални части от дворно място от 1820 кв м, съставляващо парцел IX, кв. 247 по плана на София заедно с построените върху парцела постройки: масивна двуетажна постройка с тераса, едноетажна постройка - канцелария и навес.

С акт № 7290/4.06.1970 г. като държавна собственост бил вписан недвижим имот, представляващ дворно място от 1800 кв м, съставляващо имот 11, кв. 247 по плана на София заедно с построените в него триетажна административна сграда, едноетажна битова сграда, едноетажна сглобяема барака и едноетажен гараж.

Със заповед № РД -17 -120/28.06.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите недвижимият имот, описан в акт № 7290/4.06.1970 г., бил включен в уставния фонд на "Системхим" АД, еднолично търговско дружество с държавно имущество, със седалище и адрес на управление София.

Със заповед № РД-57-1712/25.05.1993 г. на кмета на Столична община било наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на наследниците на Параскева Иванова Табакова недвижим имот, описан в акт № 53/9.04.1949 г., съставляващ 1/5 идеална част от работилница, на адрес: София, ул. Браила № 8, Красно село.

С влязло в сила решение от 28.02.2003 г. по гр. дело № 9399/2001 г. по описа на Софийския районен съд, бил отхвърлен искът на Георги Иванов Чобанов, Боян Димитров Чобанов, Румяна Горанова Чобанова, Ясен Димитров Чобанов и Боряна Димитрова Чобанова срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу "Системхим" АД за признаване за установено, че отказът от собственост, направен от Иван Георгиев Чобанов и Димитър Георгиев Чобанов, е нищожен поради това, че не е вписан, както и поради това, че е направен от двамата, вместо от тримата съсобственици.

С решение от 22.11.2004 г. по гр. дело № 833/2004 г. по описа на Софийския градски съд, влязло в сила на 22.12.2010 г., бил отхвърлен искът на Георги Иванов Чобанов, Боян Димитров Чобанов, Румяна Горанова Чобанова, Ясен Димитров Чобанов и Боряна Димитрова Чобанова срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу "Системхим" АД, за признаване за установено, че отказите от право на собственост, извършени от Иван Георгиев Чобанов и Димитър Георгиев Чобанов, с декларация с нотариална заверка на подписа от 31.08.1953 г. и декларация с нотариална заверка на подписа от 02.09.1953 г., върху 4/5 идеални части от дворно място от 1820 кв м, находящо се в София, ул. "Браила" № 8, съставляващо парцел IX, кв. 247 по плана на София, Красно село, заедно 4/5 идеални части от масивна двуетажна постройка с тераса, едноетажна постройка - канцелария и навес, са нищожни, поради това, че са направени в полза на Комитета за наука, изкуство и култура.

При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че отказът по точка първа от заповед № РД - 24-424/10.10.2000 г. на министъра на икономиката е законосъобразен. Право на обезщетение по чл. 2, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти имат собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, които са били одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Жалбоподателите нямат право на обезщетение, тъй като собственият на техните наследодатели недвижим имот в размер на 4/5 идеални части от него, не е бил придобит от държавата по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното:

Незаконосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателите нямат право на обезщетение, тъй като собственият на техните наследодатели имот не е придобит от държавата по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ, тъй като начинът, по който имота на техните наследодатели е придобит от държавата, попада в хипотезите на посочените разпоредби от ЗВСВОНИ.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е дал ход на делото в отсъствието на страните и процесуалния им представител, въпреки че са били налице основания за отлагане на делото.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил част от доказателствата, събрани по делото.

Решението е необосновано-фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствата в процеса.

Ответната страна: Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна: "Системхим" АД, чрез процесуалните си представители-адв. Людмила Тришкан и Дора Курукънева, с писмен отговор и писмена защита, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат решението на съда за обосновано и законосъобразно. Жалбоподателите се опитали да оспорят валидността на отказа на наследодателите им от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, но искът им е отхвърлен от СГС и решението е потвърдено от ВКС.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е допуснал и приел исканите и представените доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. За съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, чл. 41, ал. 3 от ЗАП, вр. с чл. 11 от ЗВАС е обсъдил доказателствата, становищата и възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването, диспозиран в отхвърляне жалбата срещу заповедта за отказано обезщетяване по ЗОСОИ е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните по

ЗВСОИ и ЗОСОИ регламенти. Преценката на релевантните факти и правната уредба за случая не установява за оспорения отказ приложимост на основания по чл. 146 от АПК - чл. 12 от ЗВАС за отмяна, както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. Същото е правилно. Постановено и при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Не са налице предпоставки за приложимост на заявените с жалбата касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила решението.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

При постановяването на решението си съдът е прецени правилно данните по делото, не е допуснал процесуални нарушения, направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК е приложена правилно от съда.

Съдът е преценил правилно всички релевантни за спора доказателства и е посочил влезлите в сила решения, с които е разрешен по общия исков ред спорът относно отказите на наследодателите на касаторите от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, за които се претендира обезщетение по ЗОСОИ.

Видно от приложеното по делото решение № 7938/22.12.2010 г., постановено от Върховния касационен съд, трето гр. отделение, по адм. д. № 559/2010 г., с него е оставено в сила решението от 22.11.2004 г. по гр. д. № 833/2004 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на настоящите касатори срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу "системхим"АД, за признаване за установено, че отказите от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, извършени от техните наследодатели, са нищожни.

С оглед разрешения по общия исков ред спор, изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателите нямат право на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като собственият на техните наследодатели недв. имот в размер на 4/5 ид. части от него, не е бил придобит от държавата по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ, е правилен и законосъобразен.

Подадената жалба като неоснователна е била отхвърлена законосъобразно и правилно са присъдени и направените по делото разноски с оглед изхода на делото.

Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя.

Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.