Решение № 8238 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Странджа Агро Бизнес ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. С. Гладкова-Димитрова, срещу решение 7606/06.12.2023 г., постановено по адм. дело 11437/2022 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 15-ти състав. В касационната жалба са релевирани, поддържани и в открито съдебно заседание по делото, съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти ООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Табанска, в писмен отговор и открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: Развилото се по реда на чл. 226 от АПК производство пред административния съд е образувано по жалбата на Странджа Агро Бизнес ЕООД срещу уведомление и решение за несъответствие на биологично стопанство, издадено на 08.09.2020 г. от СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти ООД, в качеството му на контролиращо лице по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/, с което на оспорващото дружество е наложена мярка 5.4 от Приложение 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба 5/03.09.2018 г. за прилагане на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица /Наредба 5/03.09.2018 г., в приложимата й редакция, обн. ДВ бр. 35/2019, г., в сила от 30.04.2019 г./, а именно - отнемане на писменото доказателство по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕО/ 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ 2092/91 /Регламент /ЕО/ 834/2007/ за цялото стопанство и налагане на забрана на дружеството да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време /в случая 6 месеца/, както и стартиране на нов преходен период, започващ да тече от 27.05.2020 г. - дата на установяване на нарушението. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число сертификат за биологично земеделие Скудотерм_v02_r00_20.09.2020 г., издаден от производителя на този продукт Агридаеус Срл /л. 178 от делото/. По данни от приобщените доказателства, процесната мярка е наложена на Странджа Агро Бизнес ЕООД във връзка с установена на 27.05.2020 г. от контролиращото лице, употреба при отглеждането на заявени за сертифициране лешници, на неразрешен в биологичното производство продукт Скудотерм, представляващ кополимер на акрилни естери във водна емулсия с 45 % сухо вещество, чиито съставки не фигурират в приложения І и ІІ на Регламент на Комисията /ЕО/ 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ 834/2007 /Регламент /ЕО/ 889/2008/. При тези данни, с атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В разглеждания случай основният спорен въпрос, обуславящ резултата от проверката за законосъобразност на процесния акт, а оттам и за правилност на обжалваното решение, се свежда до това дали употребеният от касатора продукт Скудотерм е забранен за употреба в биологичното земеделие или не. Противно на приетото от административния съд, а преди това и от контролиращото лице, касационният съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба 5/03.09.2018 г. /в приложимата й редакция, обн. ДВ бр. 33/07.04.2020 г./ на контрол подлежат всички оператори на земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи, произведени по правилата за биологично производство по смисъла на Регламент /EО/ 834/2007 и тази наредба, които произвеждат, преработват, опаковат, означават, складират, извършват търговия, включително внасят от трети държави и/или възлагат тези дейности на трета страна, а съгласно ал. 6 от същата разпоредба при осъществяване на контрола по ал. 1 в случаи на установени несъответствия и/или нарушения контролиращите лица в изпълнение на чл. 92г от Регламент /ЕО/ 889/2008 прилагат мерки от приложение 3, сред които и наложената в случая мярка 5.4. от Приложение 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба 5/03.09.2018 г. /в приложимата му редакция/. Съгласно чл. 16, § 5 от визирания по- горе Регламент /ЕО/ 834/2007, в биологичното земеделие се позволява използването на продукти и вещества от категории, различни от посочените в §§ 1 и 4, но в съответствие с изложените в дял ІІ цели и принципи и с общите критерии от настоящия член. Именно такъв продукт, с оглед приложения на л. 178 от делото, сертификат, издаден от производителя му Агридаеус Срл, е употребеният в случая продукт Скудотерм. По данни от приложения сертификат, продуктът, представляващ кополимер на акрилни естери във водна емулсия с 45 % сухо вещество, е позволен за използване в биологичното земеделие съгласно чл. 16, § 5 във вр. с дял ІІ от Регламент /ЕО/ 834/2007, като същият не представлява тор, нито пестицид. Видно от мотивите на атакувания съдебен акт, представеният сертификат на производителя е пренебрегнат от административния съд при осъществената от него проверка за законосъобразност на оспорения акт, при което неправилно и без изобщо да обсъди установените по делото факти в контекста на чл. 16, § 5 от Регламент /ЕО/ 834/2007, съдът обуславя преценката си от изследване на въпроса дали съставките на Скудотерм са сред посочените в Приложения І / Торове и подобрители на почвата, посочени в чл. 3, § 1 / и ІІ / Пестициди-продукти за растителна защита, посочени в чл. 5, § 1 / от Регламент /ЕО/ 889/2008. След като, включително по данни от представения от производителя на продукта сертификат, Скудотерм, представляващ концентрирана суспензия против загуба на вода, не е тор, нито пестицид, то се налага изводът, че Приложения І и ІІ от Регламент /ЕО/ 889/2008 са в случая неотносими, и няма как съдът да формира законосъобразен извод за несъответствие с изискванията на биологичното производство по отношение на непредставляващ тор или пестицид, продукт, единствено въз основа направено сравнение на съставките му с тези, посочени в двете приложения от регламента. По изложените съображения настоящият ссътав намира, че като е формирал извод, че Скудотерм е неразрешен за употреба в биологичното земеделие продукт, само защото съставките му не са сред изрично изброените в Приложение І и ІІ от Регламент /ЕО/ 889/2007, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 227, ал. 1 от АПК, след отмяна на решението спорът по делото следва да бъде решен по същество. При това и безспорната фактическа установеност по делото, че Скудотерм не е тор и не е пестицид, произведен е от органични полимери на базата на органичен въглерод и съобразно дадения от производителя му сертификат, е разрешен за ползване в биологичното производство на основание чл. 16, § 5 от Регламент /ЕО/ 834/2007 г., изключва възможността касационният съдебен състав да приеме, че се касае за неразрешен за употреба в биологичното земеделие продукт. При установената липса на несъответствие и/или нарушение по смисъла на чл. 48, ал. 6 от Наредба 5/03.09.2018 г. на изискванията за биологично земеделие, процесната мярка се явява наложена без основание, а оттам и оспореният пред първата инстанция акт, като материално незаконосъобразен, следва да бъде отменен. При този изход на делото заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък, е основателна. При отчитане на своевременно направеното от пълномощника на ответника, възражение за прекомерност на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение, на Странджа Агро Бизнес ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 5 870 лв., представляваща разноски по делото пред касационната инстанция, от които сумата от 370 лв. платена държавна такса, и сумата от 5 500 лв., за платено на процесуалния му представител в брой адвокатско възнаграждение, в намален от съдебния състав размер на основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, и обема на оказаната от пълномощника, процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,