Решение № 6875 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Петров в качеството му на изпълнителен директор и представляващ "Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Иван Селимински-Сливен" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез процесуален представител адвокат Д. Митев - член на АК Сливен, против Решение 327/12.10.2023г. на Административен съд Сливен по адм. дело 247/2022г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу Писмена покана 29-02-9/29.06.2023г. на директора на РЗОК Сливен за възстановяване на суми, получени без основание в размер на 2308.13 лева. Поддържат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК , поради което се иска отмяната му. Доводите се свеждат до осигуряване на достъпа до медицинска помощ, конституционно право, осигурено в пълен обем, като нарушението му е недопустимо с подзаконови нормативни актове и административни актове в явно нарушение на целта на закона. Ответникът, директорът на РЗОК гр. Сливен чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/ с предмет законосъобразност на писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание от дружеството. Писмената покана е издадена на основание констатирано нарушение на чл. 351, ал. 8 от НРД за МД за 2020-2022г. Съгласно разпоредбата при наличие на решут при остър вирусен хепатит В в рамките на един месец е възможна повторна хоспитализация в същия отчетен период/стойности на АЛАТ 1000МЕ/, но не повече от 5% от общия брой за същото лечебно заведение и за същия отчетен период. Констатираните два случая по ИЗ с повторна хоспитализация на едното ЗОЛ представлява 50 %, което е явно нарушение на разпоредбата. Административният орган приел, че следва да бъде възстановена сумата по повторната хоспитализация, като съдът е приел тези изводи от фактическа и правна страна за правилни. При констатации, че няма нарушения при издаване на писмената покана, съдът е приел, че не се установяват отменителни основания по чл. 146 АПК и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите, развити в касационната жалба относно приложението на конституционни разпоредби, за нарушение на целта на закона при издаване на оспорената писмена покана са неоснователни. Разпоредбата на чл. 351, ал. 8 от НРД за МД за 2020-2022г. е приложима към случая, тъй като са материално право, за което не се установява противоречие с норми от по висок ранг, което да изключва приложението й. Законовите и конституционни гаранции на правото на достъп до медицинска помощ и здравно осигуряване се опосредстват от подзаконови нормативни актове и договорни разпоредби между страните, за които те са в сила при изпълнение на договорните задължения. Дали разпоредбата, допускаща 5% повторна хоспитализация, което на практика означава една повторна хоспитализация на 20 хоспитализирани, е адекватна на медицинската практика и реалности, е въпрос на договаряне при изготвяне на съответния НРД и на индивидуалния договор и дали те противоречат на норми от по висок ранг е предмет на друг процес. Преценката дали са нарушени процесуалните гаранции и обеми на медицинската помощ като цяло, и по отношение на конкретно здравно осигурено лице, като единичен случай се извършва в хипотезата на действащата норма на НРД, която не е отменена и не се установява с оглед последиците от настоящия процес, противоречие с норми от по висок ранг. Ето защо съдът правилно е приел, че липсва нарушение на материалния закон и не са налице основанията за отмяна на обжалваната писмена покана. Доводите за наличие на арбитраж са извън процеса по издаване на писмена покана, тъй като са относими към издаване на заповед за налагане на санкции. Мотивите в тази насока обаче не се отразяват на правилността на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрискносултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение