Решение № 9177 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2010 г.

Решение № 9177 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Димов Панайотов, чрез пълномощника му адв. Николай Димитров, срещу решение № 155 от 18 февруари 2010 г., постановено по адм. д. № 417/2009 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора и на Мария Атанасова Панайотова против заповед № РД-14-17/11 февруари 2009 г. на заместник-началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК - София, чрез юрк. Мария Апостолова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Останалите ответници - Мария Атанасова Панайотова, Георги Димов Панайотов и община Созопол, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Бургас Илия Димов Панайотов и Мария Атанасова Панайотова са оспорили заповед № РД-14-17/11 февруари 2009 г. на заместник-началника на ДНСК - София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Надстройка и пристройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ ХI-731, кв. 68 по плана на гр. Созопол. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По делото е установено, че за извършената надстройка и за част от изградената пристройка на съществуващата жилищна сграда има одобрени инвестиционни проекти и издадени строителни разрешения. Установено е също така, че разрешените строежи са извършени в отклонение от одобрените проекти, като е надстроено и достроено в повече от одобреното с тях. Конкретните параметри на отклоненията са установени със заключението на вещото лице, неоспорено от страните, като изграденото в отклонение на одобрените проекти надхвърля предвиденото в действащия ПУП-ПЗ. При тези данни законосъобразно, както административният орган, така и административният съд са квалифицирали извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗУТ. Цитираните разпоредби предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В случая констатираните съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са по чл. 154, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗУТ. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Неоснователно е възражението на касатора, че констатациите в съставения констативен акт са направени без да са събрани относимите доказателства. Установените в посочения акт обстоятелства са установени в съдебното административно производство със заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. В заключението си, което не е било оспорено от касатора или от неговия процесуален прадставител, вещото лице е потвърдило направените в съставения акт констатации. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,