Решение № 16115 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2011 г.

Решение № 16115 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД със съдебен адрес гр. С., р-н Красно село, ул. "А. Б.", .№..., вх. "...", с ЕИК ххххххххх, подадена чрез адв. Т. Т. против решение № 4452/28.12.2010 г. на Административен съд С. - Град, I отделение, 17 състав, постановено по адм. д. № 3576 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 801736/23.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. - Град, потвърден с решение № 525/16.04.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на начислен ДДС в размер на 97 791 лв. за д. п. м. 01.2008 г. и лихви в размер на 7 226,49 лева. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 2 550 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно защото е засегнато от основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Събраните по делото доказателства и заключението по ССчЕ установяват в конкретния случай, че не е налице данъчно събитие по договора за услуги, защото към 11.01.2008 г. не е извършена услуга, която "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД да фактурира на "Спортен център К." ООД. В съответните счетоводства сумата се води като неусвоен аванс. В. счетоводни записвания са съобразени с методологията на счетоводната отчетност, счетоводната кореспонденция и примерния сметкоплан, относно установените разчети по процесната фактура и съпоставимостта на приходите и разходите, касаещи втората фактура съгласно ЗСч. Действително преведения аванс от 300 000 евро по фактура № 1/1.03.07 г. предстои да бъде върнат от жалбоподателя при поискване от страна на "Спортен център К." ООД, но дори и при тази операция няма да е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, т. к. става въпрос за прехвърляне на парични средства от едно дружество към друго. Според касатора извършеното с РА начисляване на ДДС в размер на 97 791,50 лв. е незаконосъобразно. Касаторът е пледирал чрез адв. Г. Т. за отмяна на решението, пререшаване на делото и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Бонев. Ответникът моли за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното: На 12.02.07 г. между "Спортен център К." ООД (възложител) и "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД (изпълнител) е сключен договор за услуги, отнасящи се до реализирането на проект "Спортен център К.". Срокът на договора е 9 месеца, считано от датата на неговото подписване, а предметът е определен в чл. 1. Изпълнителят е приел възмездно да съдейства относно всички въпроси, свързани с уреждане на строителния статут на имота/имотите, върху които ще се реализира проектът, в това число одобрение на ПУП и издаване на виза за проектиране; изготвяне на проект за дизайн на голф комплекс; изготвяне на проект за изграждане на допълнителни спортни зони към голф комплекс; изготвяне на архитектурен проект за спомагателни и поддържащи сгради; организиране и осъществяване на ограждане на имота/имотите, върху които ще се реализира проектът при спазване на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и предоставя всякакви други услуги, които могат да бъдат поискани от възложителя в рамките на договора. По силата на чл. 2, т. 1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 300 000 евро до 12.03.07 г.; 100 000 евро до 12.05.08 г.; 100 000 евро до 12.08.07 г. и 100 000 евро до 12.11.07 г. Направени са били две плащания, като на 8.03.07 г. е платена сумата от 300 000 евро, за което е издадена опростена фактура № 1/1.03.07 г. на стойност 586 749 лева, а на 22.05.97 г. е платена сумата от 100 000 евро, за което е издадена данъчна фактура № 2/22.05.07 г. с данъчна основа 162 985,83 лева. На 22.03.07 г. "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД е регистрирано по ЗДДС. На 1.11.07 г. между страните е подписан анекс, констатиращ неизвършване на услугите в цялост. Променени са чл. 2 и чл. 3 от договора. На 11.01.08 г. страните са сключили споразумение за прекратяване договора за извършване на услуги, считано от датата на споразумението. Приходният орган е приел, че със сключване на споразумението е настъпило данъчно събитие. На основание чл. 113, ал. 10 ЗДДС, когато регистрираното лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. Съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, когато при договаряне на доставка не е изрично посочено, че данъкът се дължи, се приема, че той е включен в договорената цена. В съдебното производство са изслушани основно и допълнително заключения по ССчЕ. Вещото лице по допълнителната експертиза е констатирало, че във връзка с изпълнение на договорените услуги "Ферри груп корпорейшън България" EООД е сключило договори с подизпълнители, по които са му предоставени услуги. Във връзка с тях в счетоводството на жалбоподателя са взети еднотипни счетоводни операции. При така установените факти съдът е направил следните правни изводи: РА е издаден при правилно приложение на материалния закон и е обоснован в оспорената част. В случая от значение е изразената воля от представителите на двете дружества във връзка с договора. И двете страни са изразили съгласие чрез споразумението, че е налице частично изпълнение на договора за услуги от 12.02.07 г. Съдът е анализирал съдържанието на т. 4 и на т. 5 от споразумението. Във връзка с получените услуги от подизпълнителите е ползван данъчен кредит, признат в РА. Представени са изисканите документи, включително договорите със следните подизпълнители: "А и К Инженеринг" ООД за СМР, "МПМ Проект" ООД за изработване на ПУП и ГЕНПЛАН, "К. 5" ООД за организиране на охрана, "Институт за космически изследвания" при БАН за геоекологична оценка, "Екотех консулт" ООД за проучване на геотермални води. Ревизираното лице е изпълнило част от услугите, възложени с договора от 12.02.07 г. Съдът е посочил в решението си, че при липсата на настъпило данъчно събитие жалбоподателят е трябвало да издаде ДКИ, което той не е направил. Не е върнал също така получените суми в общ размер на 400 000 евро. Жалбоподателят е приемал услугите и е ползвал правото на приспадане на данъчния кредит в качеството си на получател по тях. Макар първата вноска да има характеристиките на "аванс", това не освобождава "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД от задължението да начисли ДДС, защото процесните доставки са осъществени от това дружество след датата му на регистрация по ЗДДС. С. е формулирал обобщаващият извод, че по делото е налице специфичния случай по чл. 113, ал. 10 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спор по фактите не съществува, същите са установени подробно от първоинстанционния съд по гореописания начин. Осчетоводяването на сумата като неусвоен аванс не налага извода за ненастъпило данъчно събитие. Първоинстанционният съд правилно е съобразил доказателствата, установяващи действителната воля на контрагентите по договора. Услугите, извършени от подизпълнителите са приети, по тях е ползван данъчен кредит, което не показва намерение за отказ от договорените услуги. Не са били издадени ДКИ. Обоснован е първоинстанционният извод, че в процесния казус е налице частично изпълнение по договора, което съставлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Развитите в касационната жалба доводи, според които се касае за неуредени облигационни отношения между възложителя и изпълнителя са относими, според настоящият касационен състав, към частичното неизпълнение на услугите и възнаграждението за тях. Видно е по делото, че сумата от 300 000 евро не е била върната, което обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на касационната жалба. Освен това, заплащането на цитираната сума не може да се прецени като прехвърляне на парични средства със самостоятелен ефект, тъй като заплащането й представлява възнаграждение за услугите. Последните са уговорени възмездно, като за осъществяването им са ползвани описаните по-горе подизпълнители. Задълженото лице е получило авансовото плащане преди регистрацията си по ЗДДС, но фактически доставките са извършени след регистрацията. По силата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС следва да се приеме, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата на изискуемост на данъка по доставката. В случая тази датата е 11.01.2008 г., когато контрагентите са уредили взаимоотношенията си по повод частичното изпълнение на основния договор и на която де факто са прехвърлени резултатите от услугите, извършени от "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД, по които същото дружество в качеството си на получател е упражнило правото на данъчен кредит. Установено е по делото, че "Ферри груп корпорейшън България" ЕООД не е издало фактура с данъчна основа и начислен ДДС, съответстващ на полученото авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС. В този смисъл приходният орган законосъобразно е начислил ДДС на основание чл. 113, ал. 10 ЗДДС в размер на 97 791,50 лева, след като е доказано, че "Ферри груп корпорейшън България" ООД е регистрирано на 22.03.07 г., а услугите са осъществени след цитираната дата. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 550 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,