Решение № 6341 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2015 г.

Решение № 6341 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Д. срещу решение № 2237 от 2.04.2015 г., постановено по адм. дело № 11319/2014 г. по описа на Административен съда София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДС-162/31.10 2014 г. на председателя на Народното събрание на Република България за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи. Правилно е приел, че оспорваната заповед на председателя на Народното събрание е издадена при спазени административнопроизводствени правила и материален закон. Неоснователни са твърденията, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в него не е посочен органът, пред който същият може да се обжалва - чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, че при разглеждане на делото съдът не е уважил искането на жалбоподателката да се назначи съдебна експертиза, както и че е нарушен материалния закон поради липса на реално съкращаване на заеманата от нея длъжност. Допуснатият пропуск да не се посочи органът, пред който заповедта следва да се обжалва, не се явява съществено процесуално нарушение, а има отношение единствено към удължаването на срока, през който да бъде сторено това. Установява се е в случая, че този пропуск не е попречил на страната да се възползва от това си право, като жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По второто твърдение е видно, че доказателствата са били достатъчни съдът да вземе правилно решение, поради което същият правилно не е уважил искането за назначаване на съдебна експертиза. По отношение на третото твърдение същите доказателства сочат, че е било налице съкращаване на длъжността "старши юрисконсулт" в дирекция "Правна" на Народното събрание и като наименование, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В длъжностното щатно разписание, което е в сила преди датата на издаване на заповедта длъжността "старши юрисконсулт" съществува в дирекцията, а по това от 1.11.2014 г. (откогато заповедта поражда действието си) вече не съществува. Общата численост на администрацията на Народното събрание от 567 щатни бройки е намалена на 551 щатни бройки, а в общата администрация от 323 щатни бройки е намалена на 317 щатни бройки. Дирекция "Правна" с 7 щатни бройки е закрита, а длъжностите "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт" са заличени. При вътрешното преструктуриране е създадена дирекция "Административноправно обслужване и човешки ресурси" с отдел "Правен и човешки ресурси" с обща численост на същия от 12 щатни бройки: началник отдел - 1, главен юрисконсулт - 4, държавен експерт - 3, главен експерт - 2 е старши експерт - 2 На практика ангажираните с правната дейност държавни служители са редуцирани от 7 на 4, като длъжността "главен юрисконсулт" с 4 щатни бройки е запазена, а "старши юрисконсулт", която е заемана от жалбоподателката, не съществува и е заличена от класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание. Освен че не съществува като наименование, тя не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Към този новосъздаден отдел е преминала и дейността на бившата дирекция "Управление на човешките ресурси", обезпечена както със същите 6 експертни длъжности: "държавен експерт" - 3, "главен експерт" - 2 и "старши експерт" - 2, нито една от които не е вакантна. Видно от длъжностните им характеристики от 4.03.2014 г., тези експертни длъжности са с аналитични и/или контролни функции относно подбора, атестирането, обучението и развитието на човешките ресурси, които функции са се изпълнявани както преди, така и след 1.11.2014 г. и нови характеристики не са изготвени. Поради това няма значение, че съдът погрешно е приел, че техните характеристики са утвърдени от 1.11.2014 г., защото между същите тези експертни длъжности и заеманата от жалбоподателката липсва сходство. Единствено такова съществува с длъжността "главен юрисконсулт", чиято численост е запазена и бройките са заети, но изискванията са за по-висок ранг, професионален опит и подготовка от тези, притежавани от Д. Всички изброени факти и обстоятелства доказват по категоричен начин реалността на съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателката, което означава, че издадената на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл заповед е законосъобразна и правилно е потвърдена от АССГ. По тези съображения следва изводът, че съдебният акт не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. При този изход на основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 360 лева за тази инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение,