Решение № 6702 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15810/2008 г.

Решение № 6702 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15810/2008 г., I о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1044 от 20.10.2008 г., постановено по адм. дело № 707 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която отменен РА № 26001175 от 11.1.2008 година, потвърден с решение № 174 от 7.3.2008 година на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която за периода от м. 1.2000 г. до м. 11.2001 година включително са били установени задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 1089, 02 лв. ведно със съответните лихви и вноски за ЗО в размер на 214, 84 лв. и съответните лихви. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал приложимите разпоредби на чл. 171 и 172 от ДОПК и по съображения в този смисъл, подробно изложени в касационната жалба, моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата в тази част. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата - Иван Кирчев Грозев не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил РА № 26001175 от 11.01.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково. За да отмени така издадения акт в обжалваната част, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но е в нарушение на закона и страда от пороци. Предвид това е приел, че същият следва да се отмени по отношение на установените задължения по ДОО и за здравно осигуряване за периода от м. 1.2000 г. до м. 11.2001 г. включително. Изложил е съображения, че срокът за отпочване на ревизионното производство за установяване на задълженията по ДОО и здравното осигуряване в процесния период е изтекъл на 31.12.2005 година. Ревизионното производство е започнало със заповед през м. 11.2007 г., след като е била преклудирана възможността да се установят задълженията с ревизионен акт. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Процесните задължения са погасени по давност (чл. 171, ал. 1 ДОПК) и същите подлежат на отписване на основание чл. 173 ДОПК . Изтеклата погасителна давност по отношение на тези задължения безспорно възпрепятства образуването на производство по принудително събиране на вземанията, като спорът в случая е единствено във връзка с тяхното установяване по реда на чл. 108 и 109 ДОПК . Органът по приходите предвид възможността, регламентирана в чл. 128, ал. 1, предл. последно ДОПК, за извършване на прихващане с погасени по давност задължения и възможността за доброволно плащане на задълженията след изтичането на давностния срок (чл. 174 ДОПК) счита, че е допустимо тяхното установяване по основание и размер, което е извършено с издадения ревизионен акт. По отношение на направеното възражение за давност органът по приходите е приел предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 2 ДОПК, че изтеклата погасителна давност не попада в случаите на "недопустимост" да се издаде такъв акт, поради което, независимо че възражението е изтекло по давност и това е констатирано от ревизиращия орган, е издаден процесният РА, като е прието, че разпоредбата на чл. 109 ДОПК не касае задължителните осигурителни вноски за ДОО и задължителните вноски за здравно осигуряване. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 109 ДОПК, която обвързва установяването на задълженията с установен петгодишен срок, е приложима и по отношение на тези задължения за ДОО и ЗОВ и тъй като е изтекъл предвиденият петгодишен срок, в който е подадена декларация или е следвало да се подаде такава, то издаденият след този срок РА се явява издаден в нарушение на закона, поради което е отменен от съда като незаконосъобразен. Настоящата инстанция приема този извод на окръжния съд, който, сравнявайки двата текста на чл. 108 и 109 ДОПК и предвид разпоредбата на чл. 105 ДОПК, е приел, че се касае до законодателен пропуск, който той е преодолян по пътя на тълкуването. Доводът на касатора в подкрепа на становището му, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК е приложима само по отношение на задълженията за данъци, а не и за осигурителните вноски, предвид спецификата на двата вида задължения е неоснователен, тъй като противоречи на смисъла на закона и на систематичното тълкуване на двете правни норми на чл. 108 и 109 ДОПК, намиращи се в раздел II на глава четвърта, касаещ установяване на задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски, и не може да бъде споделен. Не може да се приеме по отношение на тези вноски, че не следва да се ограничава във времето възможността за установяването им посредством ревизионен акт. Предвид изложеното, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в отменената част, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение