Решение № 4617 от 2.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. Лазарова с [ЕГН] и адрес гр. София, [жк], [адрес], подадена срещу Решение 4937 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 6078/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на същото поради допуснато нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване от ВАС на друг съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Филипов-САК, който поддържа жалбата и излага доводи по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт и в писмен отговор и депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на последната, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по подробно изложени съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба, предявена от Л. Лазарова от гр. София срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се в болки, страдания и психически тормоз от незаконосъобразни действия на полицейски служители задържането й в 4-то РПУ без законен повод и заповед, и нерегламентирано проникване в жилището й и отвеждане на сина й. С оспореното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Л. Лазарова против СДВР иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. За да достигне до този резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане район Лозенец (ДСП Лозенец), потвърдена с решение РД22-РД06-0047/26.02.2018 г. на Директора на РД Социално подпомагане София-град, е разпоредено временно настаняване на детето Б. Недев (роден през [година]) в семейство на близки и роднини за срок от една година до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закон за закрила на детето или до настъпване на законна причина за промяна на предприетата мярка. Заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. е била съдебно потвърдена с Решение 7041/27.11.2018 г. по адм. дело 3167/2018 г. на АССГ, оставено в сила с решение 14145/23.10.2019 г. по адм. дело 2470/2019 г. на ВАС. В Заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. на директора на ДСП Лозенец на основание чл. 60 от АПК е предвидено предварително изпълнение на същата. Липсвали данни допуснатото предварително изпълнение да е било спряно. Заповедта е била връчена срещу подпис на Л. Лазарова на 25.01.2018 г. От Уведомително писмо 228р-1426/25.01.2018 г. за предоставяне на полицейска закрила на дете съдът е приел за установено, че на основание чл. 3 във вр. с чл. 4 от Наредбата за условията за предоставяне на полицейска закрила, считано от 25.01.2018 г. 17.30 часа, със Заповед 228р-43/25.01.2018 г. е предоставена полицейска закрила на детето Б. Недев с [ЕГН], като липсвали данни Заповед 228р-43/25.01.2018 г. да е била оспорена по надлежен ред. От правна страна административният съд е приел иска за неоснователен, тъй като влизането в дома й и отвеждането на сина е в изпълнение на заповед на ДСП Лозенец, която е била оспорена и е била потвърдена от АССГ и от ВАС, следователно липсва първата предпоставка отменен по съответния ред административен акт. За задържането й в 4-то РПУ съдът е приел, че налице е само първата предпоставка незаконосъобразни действия, защото органът не е представил законно основание за задържането (заповед или др.), а само опис на задържани лица, но ищцата не е доказала претърпени от нея вреди и причинна връзка между незаконното задържане и вредите. За да обоснове изводите си, съдът е изложил, че от показанията на майката на ищцата също не се установяват вреди конкретно от задържането, а само че майката е била много възмутена от насилственото извеждане на детето от жилището. С горните мотиви съдът е отхвърлил исковата претенция на Лазарова като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Във връзка с горното, при разглеждане на спора съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдържанието на решението напълно отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 от АПК. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. Предявеният пред Административен съд София-град иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: незаконосъобразен акт/действие или бездействие на държавен/общински орган или негови длъжностни лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Както правилно е приел съдът, в случая по отношение отвеждането на детето от жилището не е налице първата предпоставка отменен по съответния ред административен акт, след като Заповед ЗД/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. на Директора на ДСП Лозенец е била оспорена пред съд и жалбата е била отхвърлена. По отношение на задържането в полицейското управление правилно съдът е приел, че е налице само първата от трите предпоставки (незаконосъобразно задържане без законен повод и съответен акт, при липсата на представени от ответника доказателства за основанието в писмо от Софийска районна прокуратура до СДВР на л.48 от настоящото дело изрично е посочено, че такива не са приложени по досъдебното производство), докато останалите предпоставки не са установени и отговорността на СДВР не следва да бъде ангажирана. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на претърпени от него вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на полицейските служители. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Обосновано решаващият съд е приел, че ищцата по делото не доказва настъпването на конкретни вреди от задържането й в 4-то РПУ, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. По делото не може да се установи категорично какви изживявания е имала ищцата по повод на задържането й, като посочените негативни емоции сочат връзка най-вече с извеждането на сина й от жилището им и предоставената му полицейска закрила. От всички събрани доказателства, в това число и от разпита на майката на касатора не може да се изведе извод за претърпени от последния негативни преживявания от рода на твърдените, явяващи се пряко и непосредствено следствие от задържането в полицейското управление. Ангажираните от последния свидетел показания в съдебно заседание единствено установяват, че Лазарова е била много възмутена от насилственото извеждане на детето от жилището й. Те не допринасят за установяване наличието на негативни преживявания, стрес и притеснения у касатора, породени именно от задържането в управлението. Твърденията в касационната жалба, че бабата в о.с.з. на 12.05.2022 г. установява, че в следствие на принудителното задържане на Лазарова в сградата на 4-то РПУ тя била изпаднала в стресово състояние, била е силно притеснена и в следващите дни е страдала от безсъние в следствие на оказаното психическо и емоционално насилие от задържането, категорично не се доказват, видно от протокола от о.с.з. от 12.05.2022 г. в първоинстанционното производство (л.43 от адм. дело 6078/2021 г. по описа на АССГ). При разпита свидетелката Л. Севгиева е заявила единствено: Дъщеря ми беше много възмутена от насилственото извеждане на детето от жилището. Тя не е взимала психотропни или успокоителни вещества , но не е сочила никакви други негативни преживявания на дъщеря си. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че по принцип незаконното задържане причинява психически стрес и се отразява на психофизичното състояние на личността. В производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът трябва да докаже конкретни претърпени от него неимуществени вреди, а не да се позовава на такива по принцип, тъй като всяка искова претенция следва да се преценява по своята конкретика, фактически обстоятелства и представени доказателства, за да се приеме дали е основателна или не. В производството по делото пред Административен съд София-град ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на вреда като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на служители на ответника. Недоказаността на вредите води до отсъствието и на третата предпоставка за уважаване на иска пряка причинно-следствена връзка, както правилно е прието в оспореното решение. При неустановяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на СДВР сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение