Решение № 9930 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител, срещу решение № 412 от 18.03.2026 г., постановено по административно дело № 207/2025 г. от Административен съд /АС/ - Разград, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г. с изх. № 02-170-2600/2065 от 01.06.2025 г., в частта му, с която на „Сортови семена“ ЕАД, ЕИК 826054269 е извършено намаление на финансовото подпомагане по интервенция „Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал“ /Еко-ЗВПП/ в размер на 34434,74 лева и по интервенция „Еко схема за намаляване ползването на пестициди“ /Еко-НИП/ в размер на 15298,53 лева за кампания 2023 г. и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и такива за вещо лице по назначената пред първата инстанция агротехническа експертиза. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Сортови семена“ ЕАД, ЕИК 826054269, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но е немотивирано в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – от съдържанието му и от приложенията към него не могат да се установят конкретните фактически и правни основания за приложените намаления по интервенциите Еко-ЗВПП и Еко-НИП, засегнатите площи и методът на изчисляване. АС – Разград е посочил още, че са налице противоречия между данните в изложените таблици, които не могат да бъдат преодолени с допълване на мотивите за първи път в съдебното производство, или чрез констатациите на назначената експертизата или решение за поправка на очевидна фактическа грешка. По тези съображения административният съд е отменил уведомителното писмо в оспорената част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е законосъобразно. Правилен и обоснован, като базиран на представените по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него УП е постановено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като от съдържанието на акта не могат да бъдат установени фактическите основания, обусловили намаленото финансово подпомагане по интервенциите Еко-ЗВПП и Еко-НИП за кампания 2023 г. Текстовата част на писмото съдържа единствено крайния размер на намаленията, а в поясненията към нея са изброени всички правни основания за тях, без да е посочено кое от тях е приложено, по отношение на кои площи и по какъв начин е формирана отказаната сума. Табличните приложения, макар и неразделна част от акта, не отстраняват този порок – те съдържат въведени за автоматична обработка данни и бланкетни разяснения, но не и конкретните съображения на органа, от които адресатът да узнае защо заявените площи са преценени като недопустими. Правилно първоинстанционният съд е приел, че констатираните неточности и противоречия не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Правилен е изводът, че постановеното Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 02-170-2600/2065#5/30.09.2025 г. постановено от издателя на обжалваното УП по същество не отстранява такива по определението в чл. 175 АПК, а с него се допълва обжалваният пред съда акт по същество, което е недопустимо. Представената с административната преписка Докладна записка от директор на дирекция „Директни плащания“, в която е изразено становище по постъпилата жалба от „Сортови семена“ ЕАД против процесното уведомително писмо, противно на твърденият в касационната жалба не може да бъде прието, като отделен акт, в който са изложени мотивите на издателя на акта, тъй като на първо място не е постановено от издателя на акта, а освен това със същото се изразява становище по постъпилата жалба.В тази връзка правилно административният съд е отбелязал, че съгласно ТР № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата до съда или в друг документ към изпратената преписка, но изхождащ от същия орган, който е издал акта, като както докладната записка, така и решението за поправянето на ОФГ не представляват такива документи. Такъв характер нямат и представените в хода на съдебното производство две писма от Заместник министъра на земеделието и храните. Установеното от писма № 10-677/08.08.2023 г. и № 10556/11.07.2023 г. на Заместник министъра на земеделието и храните, с които на издателя на обжалвания акт е предоставена информация за минималните количества внесен азот в заявените площи спрямо потребностите на съответната култура, съгласно чл. 40, ал.2 от наредба № 3/2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административните санкции, представени в хода производството също не водят до извод за постановяване на обжалваното уведомително писмо в съответствие с изискванията за неговата форма и изпълнение на задължението на органа по чл. 35 АПК да постанови акта си след изясняване в пълнота на релевантните за случая факти и обстоятелства. По отношения на интервенция Еко-ЗВПП първоинстанционният съд обосновано е констатирал, че данните в таблици 18.4 и 18.5 от Приложение 18 са взаимно изключващи се – едни и същи 19 парцела са отразени веднъж като отговарящи на изискването за внесен органичен подобрител не по-малко от 10 % от потребностите на културата и втори път като неотговарящи на същото изискване, без в акта да е посочена причина за разликата. Правилно е прието и че вписаната в таблица 18.5 минимална потребност на културите от азот не съответства на плана за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном за стопанството на кандидата, а съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. именно този план е нормативно определеният източник за преценка на изпълнението на Практика 2. Наредбата не предвижда възможност потребностите на културата да се определят по данни от друг източник, поради което позоваването на писмо на МЗХ, което не е нормативен или общ административен акт и не е посочено в уведомителното писмо, не може да обоснове извод за недопустимост на площите. Настоящият състав споделя и становището, че установеното от вещото лице неспазване на плана при посевите от пшеница и ряпа е без значение за законосъобразността на акта, тъй като не е било предмет на преценка от органа при издаването му. По отношение на интервенция Еко-НИП правилно е прието, че в Приложение 19 са посочени различни и несъвместими помежду си основания за намалението – чл. 88, т. 7 от Наредба № 3, недопустимост на стопанството като цяло и санкции по чл. 76 ЗПЗП за наддекларирана площ – без да е ясно кое от тях и за кои площи е приложено. Споделя се и изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 35, чл. 36 и чл. 44, ал. 1 АПК. Дневникът за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, воденето на който е задължително по чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3, е основно доказателство за изпълнението на двете практики, но не е бил изискан и проверен от административния орган преди произнасянето му. Служебното изясняване на фактите е задължение на органа, което не може да бъде изпълнено за първи път от съда чрез назначената експертиза. Неизпълнено е и задължението по чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 кандидатът да бъде уведомен за установените несъответствия с възможност да представи допълнителни доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 3270 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и заявения материален интерес, касационната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като същият не надвишава значително определения в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение