Решение № 13893 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2009 г.

Решение № 13893 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Лульо Христов Лулев от с. Крушевац, община Созопол, подадена чрез адвокат-пълномощника му и на кмета на община Созопол, и двете срещу решение № 224 от 26.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1044 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № Z-526 от 29.04.2008 г. на кмета на община Созопол в частта, с която е утвърдена цената на новообразуван имот от 751 кв. м в размер на 10 589 лв., като вместо административния орган е решил спора по същество и е определил цена на имота от 127 лв. В касационната жалба на Лульо Лулев се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на първия довод са направени твърдения обособени в пет групи, а за втория довод - твърденията са обособени в две групи. По изложените съображения и тези в писмените бележки се моли, решението да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав, а при постигане на споразумение между страните, то да се утвърди от съда, а решението обезсили на основание чл. 221, ал. 6 АПК. В касационната жалба на кмета на община Созопол се съдържа становище за неправилност на съдебния акт, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те са обосновани с твърдения, че съдът при постановяване на решението си не е взел предвид нормата на чл. 41, ал. 2 ЗОС, според която при разпоредителни сделки с недвижими имоти, без значение дали те са земеделски или урегулирани, цените се определят по реда на чл. 22, ал. 3 ЗОС, които се одобряват от общинския съвет и те немогат да бъдат по-малки от данъчната оценка. Твърди се, че от тези разпоредби на ЗОС следва, че за имота, предмет на обжалваната заповед, трябва да се изготви и приложи пазарна оценка, която да има пазарен аналог. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Намира, че съдът е установил относимите към спора факти, които е приложил към § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От данните по делото е било безспорно установено, че ползвателският имот не попада в селищно образувание или урбанизирана територия, поради което законосъобразно цената е определена по реда на Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи. Намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от страни, за които постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба, подадена от Атанас Иванов Георгиев срещу заповед № Z-526 от 29.04.2008 г. на кмета на община Созопол, в частта, с която е утвърдена цената на новообразуван имот № 134.190 по плана на новообразуваните имоти в зоната по § 4 в землището на с. Крушевац с площ от 751 кв. м в размер на 10 589 лв. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно това, че на жалбоподателя със заповед № 1185 от 5.10.2005 г. на кмета на общината е признато правото на собственост върху ползвателски имот, на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Атанас Георгиев е поискал с молба от 20.03.2006 г. да се изготви оценка на имота. С писмо № 26-00-637 от 14.06.2006 г. на кмета на община Созопол на основание § 62, ал. 11 ПЗР на ППЗСПЗЗ кметът е възложил на дружество оценител изготвянето на оценка, на имот с № 134.190 според плана на новообразуваните имоти, утвърден със заповед № РД-09-302 от 14.07.2004 г. на областния управител. Дадената оценка е била в размер на 185.50 лв., като тя е изготвена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ). Още с нея е установено, че имотът не попада в селищно образувание или урбанизирана територия. С оценителен протокол № 0014 от 4.03.2008 г. назначената от кмета комисия е дала обжалваната оценка на имота, който е оценен като земеделска земя с площ от 751 кв. м в размер на 10 589 лв. За изясняване стойността на имота съдът е допуснал заключение на вещо лице, лицензиран оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ, което заключение е било прието без оспорване от страните. От него съдът е приел за установено, че стойността на имота е в размер на 127 лв. Съдът е възприел заключението, като е изложил обосновани мотиви относно използвания от вещото лице ред за определяне цената на земеделската земя по НРОЦЗЗ, поради което е отменил заповедта на кмета на общината в обжалваната й част и вместо административния орган е определил цената на имота. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Твърдението, че съдът не е установил размера на площта взета от съседни имоти, принадлежащи на различни собственици е неоснователно. Този размер е установен в заповедта на кмета, но не е бил предмет на жалбата. Всичките собственици и техните наследници са били конституирани и призовавани, като явилите се от тях само са заявили, че оспорват жалбата. Неоснователно е и следващото твърдение за нарушение на чл. 9, ал. 4 АПК, допуснато от съда. Вярно е, че в уточняващата си молба жалбоподателят Георгиев е предложил да се направи замяна с част от негови реституирани земеделски земи, но това негово предложение не е възприето от никоя от заинтересованите страни, а както вече се посочи, част от тях изобщо не са се явили и не са взели становище по жалбата. Неоснователни са и доводите относно заключението на вещото лице и служебното му назначаване от съда. В ППЗСПЗЗ и в ЗСПЗЗ единственото изискване за назначаване на вещо лице при оценка на земеделска земя е то да е от кръга на лица по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ, поради което твърдението, че вещото лице било от друг район, е неоснователно. Освен това заключението е прието от страните без оспорване, поради което възраженията направени в касационната жалба са неоснователни. Неоснователни са и твърденията за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Твърдението за прилагането на пазарен аналог е неоснователно и не намира опора в НРОЦЗЗ. Възражението относно размера на имота над 600 кв. м би имало смисъл единствено, ако имотът се намираше в селищно образувание или в урбанизирана територия, но от приетите доказателства безспорно е установено, че имотът не попада в тази хипотеза. Неоснователно е и последното твърдение за нарушение на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 НРОЦЗЗ. Оценява се имот от 751 кв. м, който е до 3 дка и правилно вещото лице е определило диференциран коефициент от минус 0, 10. Той не може да се приложи спрямо целия имот на реституираните собственици, който е от 4 дка. По касационната жалба на кмета на община Созопол: Първият довод в нея е че решението е необосновано. Твърдението е невярно, защото съдът е обсъдил всички отонсими към спора писмени доказателства, ведно с неоспореното заключение, които е съпоставил с приложимото материално право, въз основа на което е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователен е и следващият довод за приложимостта на цитираните норми от ЗОС. Те биха имали значение при разпореждане с имоти, частна общинска собственост, но не са относими към материята на ЗСПЗЗ, който закон е специален по отношение на ЗОС. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените с касационните жалби нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение