Решение № 605 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2008 г.

Решение № 605 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Д. Д. Д. и Р. А. Д., двамата от гр. Д., са подали касационна жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 192/2007 г. Ответниците по касация, ищци по делото, Ж. С. В., М. В. Й. и К. А. Й., всички със съдебен адрес адвокат С от гр. С., считат за неоснователна жалбата и молят да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 23.01.2008 г. по гр. д. № 192/2007 г. е признал за установено по отношение на Ж. В. и другите ищци и ответниците Д, правото на собственост на ищците, поименно посочени, върху поземлен имот с площ 486 кв. м., с идентификатор 02508.9.291 по одобрената през 2004 г. кадастрална карта на гр. Б., местност "К" и осъдил Д. и Р. Д. да предадат владението на имота. Окръжният съд е установил, че процесният имот е възстановен на ищците, наследници на бившия собственик С. С., тъй- като попада изцяло върху терена на притежаваната от него земеделска земя - хавра от 16.103 дка в землището на гр. Б., м. "К", призната за възстановяване в стари реални граници с решение на поземлената комисия от 9.10.1992 г. Съдът е приел също, че ответниците не могат да се позоват на придобиване на земята по договора за продажба на общински имот, тъй-като договорът от 20.12.1994 г. противоречи на закона - § 4а, ал. 5 ЗСПЗЗ. Изводите и решението на въззивния съд са правилни - съобразени със закона и доказателствата по делото. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила, че спорният имот е напълно идентичен със земеделската земя, възстановена на ищците в стари реални граници с решение на поземлената комисия. Съдът е изследвал основното възражение на ответниците по иска, че са придобили имота от общината, съгласно договора за продажба на общински имот от 20.12.1994 г. Правилно е прието, че договорът не е породил правно действие, защото е сключен в нарушение на закона - купувачът Д. Д. не е бил ползвател по § 4 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не му е бил предоставен по актовете, посочени в същия параграф, а с решение на ИК на ОбНС Б. от 1983 г. за обработване за самозадоволяване с основни селскостопански продукти. Посочена е и липсата на второто условие по § 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ - продадената като общинска земя да не е обект на възстановяване на собствеността на граждани. Съдът е изложил мотивирани съображения за липса на основание да се приеме възражението на ответниците по иска, че са придобили имота в резултат на давност. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд