Решение № 7602 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2012 г.

Решение № 7602 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Цанков Коев срещу решение № 17 от 14.11.2012 г. по адм. дело № 313/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-3845/5.09.2012 г. на директора на ОД на МВР Русе за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по ЗМВР и за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно с доводи за съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът оспорва жалбата. Съображения за нейната неоснователност са развити в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. По делото са събрани необходимите доказателства и релевантните за спора факти и обстоятелства са обстойно изяснени. Съдът е анализирал доказателствата, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Противно на твърдяното от касатора в решението са изложени подробни и обосновани мотиви. Неоснователно се поддържа оплакване за нищожност на оспорената заповед поради неспазено изискване на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК за форма - не е посочено наименованието на органа, издал заповедта и не е индивидуализиран автора на дисциплинарните нарушения, тъй като не е посочен ЕГН на нарушителя. Установено е, че процесната заповед е издадена в предписаната форма, при спазване на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея е посочен издателят й - директорът на ОД на МВР Русе, който е и компетентният дисциплинарнонаказващ орган по чл. 228, т. 3 от ЗМВР. Индивидуализиран е извършителят на дисциплинарните нарушения - жалбоподателят Коев като служител в МВР, а посочването в заповедта на ЕГН не е нормативно изискуем реквизит и не води до нищожност на административния акт. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Както правилно е приел АС - Русе, с действията си, подробно описани в заповедта и анализирани от решаващия съд в мотивите на съдебния акт, чието преповтаряне е безпредметно, оспорващият е демонстрирал в доста продължителен период от време укоримо поведение, което е в противоречие с облика на държавен служител от МВР. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение със същия се прекратява при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В случая в заповедта двете властнически волеизявления на органа са инкорпорирани в един акт, като освен налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е прекратено и служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. Несъстоятелно е твърдението, че това води до несъответствие на заповедта с материалния закон. Неоснователно е оплакването в жалбата за нарушено право на защита поради недаване на писмени обяснения от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Видно е от събраните доказателства, че протоколът за отказ за даване на писмени обяснения от жалбоподателя за извършените нарушения от 3.08.2012 г. е подписан от двама служители - свидетели на отказа. Що се касае до твърдението за неспазен двумесечен срок от откриване на нарушението до налагане на наказанието, то такова не се констатира от настоящата инстанция, каквото е приел и първоинстанционният съд. Освен това приложимата разпоредба очевидно е чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а цитираните норми от ЗДСл в пледоарията по същество са неотносими към спора. Предвид изложеното не е налице соченото касационно основание за отмяна на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на ОД на МВР Русе сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,