Решение № 12119 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2017 г.

Решение № 12119 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2017 г., III о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и Н. Иванов срещу Решение № 844 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2278/2016 г. на Административен съд – Бургас. С първата касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Чанев, съдебният акт се обжалва в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Н. Иванов сумата, в размер на 2 740 лева за претърпени от него неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица от администрацията на затвора в [населено място], в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място] от 17.11.2011 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2016 г., като присъди в полза на ГДИН- гр. София юрисконсултско възнаграждение, сума, представляваща част от отхвърления втори кумулативно съединен иск с цена от 91 250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие неосигуряване на "медицинско обслужване" през периода 17.11.2011 г. -17.11.2016 г. алтернативно моли присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира разноски за юрисконсулт и за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба- Н. Иванов, депозира касационна жалба, но при внимателен прочит на същата, настоящата инстанция намира, че тя има характера на отговор на касационната жалба на ГДИН- гр. София, в която лишеният от свобода моли решението на Административен съд- Бургас да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователно, поради следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел за частично основателен иска на Н. Иванов срещу ГДИН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и доказан за сумата от 2 740 лева, представляващи обезщетение за понесени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на административния орган - затвора [населено място], за периода 17.11.2011 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.11.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част - до претендирания размер от 182 500 лв., като неоснователен и недоказан. За да уважи претенцията в размер на 2 740 лева, съдът е установил, че в исковия период Н. Иванов e изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в затвора [населено място], с начало на наказанието 23.09.2005 г. и първоначален "специален" режим. На 11.04.2007 г. е разпределен в групата за осъдени на доживотен затвор. Лишеният от свобода е постъпил в затвора на 18.11.2008 г. С решение на Комисията по изпълнение на наказанията, от 12.02.2014 г. първоначалният режим е изменен на "строг". До настоящият момент Иванов е настанен сам в спално помещение с размери 1, 84 м. на 3, 20 м. и площ от 5, 89 кв. м., при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС, като е съжителствал в различни периоди с максимум още един човек в спалното си помещение. По отношение на жилищните условия в помещението, същото е оборудвано с легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи, един малък и един голям шкаф за съхранение на лични вещи. Достъпът на дневна светлина и и въздух са осигурени от двукрилен прозорец с PVC дограма. В спалното помещение има извод за ползване на кабелна телевизия и стенен контакт. През зимния период отоплението се осъществява с чугунен радиатор, захранван от парната инсталация на затвора. Съгласно справката, в коридора на групата има изграден санитарен възел с отделни баня и тоалетна. В банята са обособени три места за къпане с душ и две мивки. За времето от заключването на килиите в 20.00 ч. до отключването им в 6.00 ч. на следващата сутрин, лишеният от свобода не е имал свободен достъп до течаща вода и тоалетна, като за задоволяване на възникнали физиологични нужди е ползвал кофи и туби в самите килии, в присъствието на останалите затворници, когато в килията е имало такива. Съдът е кредитирал и изслушаните по делото свидетелски показания на св. И. Иванов по отношение на лошите битови условия в килията през целия исков период. От така установените факти, съдът е направил извод, че условията в затвора в [населено място] не отговарят на изискванията на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Европейските стандарти. Липсата на достатъчно жилищна площ, неосигуряването на необходимия минимум хигиенни условия в килиите, тоалетните и банята на затвора, вкл., невъзможността на ищеца за удовлетворяване на естествените и нормални човешки потребности от свеж въздух чрез проветряемост на жилищните помещения, както и непрестанните изпарения от съхнещото в килиите пране, съдът е възприел като неоправдана рестрикция спрямо изтърпяващия наказание. В подкрепа на изводите си, съдът е посочил и констатациите, обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещ посещения в Република България на делегация на КПИ, проведена в периода от 4.05.2012 г. до 10.05.2012 г. и от 24.03.2014 до 3.05.2014 г., публикувани на интернет страницата на Министерство на правосъдието, свидетелските показания на лице, изтърпяващо присъда и приложените писмени доказателства, с оглед на които е приел, че с бездействието си административният орган е нарушил чл. 7, т. 5, б. "д"; на чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, чл. 115, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2013 г., доколкото в тези текстове се предвижда забрана изпълнението на наказанието да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените с умишленото им поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия, неосигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия, липса на проветрение, от недостатъчно отопление и осветление, от лоши санитарни условия, вкл. в общите тоалетна и в банята на затвора. Първоинстанционният съд е счел исковата претенция за непредоставяне на адекватно и своевременно медицинско обслужване, с оглед липсата на конкретни твърдения и доказателства, за неоснователна. Съдът е приел за неподлежащ на доказване общоизвестния факт, че конкретните условия неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноценeн и нездравословен живот у ищеца, т. е. твърдяните нематериални вреди са доказани по основание и те са в пряка и непосредствена връзка от поведението на администрацията на Затвора. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е определил в съответствие с правилата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост, като е приел, че сумата от 2 740 лева е достатъчна. Решението е правилно и обосновано. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода", с който претендира ГДИН при МП да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица за периода от 17.11.2011 г. до 17.11.2016 г., тъй като са налице лоши битови условия в общата тоалетна и баня, денонощно изкуствено осветление в килията, недобро проветрение с оглед намиращите се в близост до прозореца контейнери. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдяното от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧОС е ратифицирана от Рeпублика България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение, пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. ЕСПЧ, в редица свои решения срещу България /Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов/, посочва, че този подходът на българските съдилища при решаването на исковете за условията в затворите, е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката "лишаване от свобода", здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че искът е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. Във връзка с размера на обезщетението, съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКПЧОС, както и времевия период, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно прилагане на закона. По отношение присъждането на юрисконсултско възнаграждение, касационната инстанция отбелязва, че чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това, в хипотеза като спорната, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника по касационната жалба, на същото основание, не се дължат и в настоящото производство. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение