Решение № 5407 от 6.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Митев, против решение 2323/26.11.2021 г. по адм. дело 1668/2020 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо 95#1/М 4.2, изх. 01-2600/5644#5/14.04.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/, в частта му по т. II, т. 1, по която е извършена корекция на проектобюджета на проектно предложение идентификационен BG06RDNP001-4.001-0177 в ИСУН, в размер на 289 400.17лв и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът "Барт Нутс" ЕООД, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на "Барт Нутс" ЕООД, срещу уведомително писмо 95#1/М 4.2, изх. 01-2600/5644#5/14.04.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, в частта по т. II, т. 1, по която е извършена корекция на проектобюджета на проектно предложение, подадено от дружеството с идентификационен BG06RDNP001-4.001-0177 в ИСУН, в Процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., изрично уточнена като подадена срещу частта, в която сумата от 289 400.17лв е приета за размер на недопустими за финансиране разходи за строително-монтажни работи. Правното основание за посочената редукция според атакувания акт, е буква "е", т. 20 от раздел 21.2. "Оценка на административно съответствие и допустимост" във вр. с т. 16 от раздел 14.3. "Недопустими разходи" и т. 8 от раздел 14.2. "Условия за допустимост на разходите" от Условията за кандидатстване по процедурата чрез подбор, във връзка с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) 809/2014 г., обосновано с приложени референтни разходи при определянето на обосноваността на заявените такива за довършителни СМР. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, включително е събрал административната преписка по издаване на акта и допуснал изслушването на съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертизи /ССЕ/. Въз основа заключението, дадено по първата от тях е приел, че видовете и количествата СМР, част "Архитектура", за чието финансиране "Барт Нутс" ЕООД кандидатства, са описани в КСС към административния договор, като част от общата стойност на СМР по всички проектни части, за чието финансово подпомагане се кандидатства - 1 216 481.18лв, образувана като резултат само от неизвършени СМР за довършителни работи, при отчитане на РЗП от 3 862кв.м за целия обект и посочената в заявлението за кандидатстване, единична цена за един кв.м, от 314.99лв. Съдът е съобразил, че със заповед 03-РД/135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са определени референтни разходи за ново строителство на "Производствена сграда със система за климатизация /самостоятелна сграда/Стопански сгради с технологично изискуема климатизация, включваща всички дейности по изграждането", в размер на 563лв на кв.м, а за довършителни работи на такава сграда - 56% от 563лв, или 315.28лв на кв.м без ДДС, както и че при определянето на допустимите разходи за реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт, съответно - довършителни работи за отделните видове строежи се използва процентно съотношение от общата стойност на СМР за съответния вид строеж. Отчетено е и, че според вещото лице по СТЕ, парокотелната централа /разходите за която според органа са включени в стойността на довършителните работи в таблица 2 на Бизнес плана/ всъщност не попада в обхвата на работите по част "Архитектура", а е вписана в част "ОВ" - самостоятелен раздел с 27 позиции, за които са зададени брой елементи, но без единични цени и обща стойност, поради което и разходите за тази централа не попадат в кръга на тези, заявени от дружеството за финансово подпомагане. Въз основа данните от втората изслушана и приета по делото експертиза, обосновано е прието, че при извършване на процесната редукция административният орган е съпоставил разходите за строителството на сградата - в размер общо на 1 687 077.71лв, към максимално допустимите разходи за довършителни СМР, възлизащи общо на 1 217 611.36лв, изчислявайки при това коефициент на редукция от 0.721728082, приложен към сумата, както на заявените разходи, така и и на такива, за чието подпомагане дружеството изобщо не кандидатства. В резултат така установеното от фактическа страна, АС-Пловдив приел атакувания акт за издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на изложени конкретни мотиви, какви са фактическите и правни основания, налагащи да не бъде одобрено финансирането в заявения от бенефициента размер на подпомагането за довършителни СМР. В подкрепа на този извод е подчертано, че заявените в случая разходи за довършителни работи, получени в резултат от прилаганата от дружеството цена от 314.99лв на кв.м /представляващи 55.94% от 563лв/, при референтно допустима такава от 315.28лв на кв.м /56% от 563лв/, несъмнено са в рамките на допустимите разходи по смисъла на т. 1 от заповед 03-РД/135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с оглед на което наложената от органа корекция не кореспондира с изложените от него, конкретни съображения за приложимостта на посочените в акта правни основания. При това уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно в атакуваната му част. Така постановеното решение е правилно. Наложената от страна на административния орган с оспорената част от уведомителното писмо, редукция в размер на 289 400.17лв, по отношение на разходи, включени в списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени, е основана на буква "е", т. 20 от раздел 21.2. "Оценка на административно съответствие и допустимост" във вр. с т. 16 от раздел 14.3. "Недопустими разходи" и т. 8 от раздел 14.2. "Условия за допустимост на разходите" от Условията за кандидатстване по процедурата чрез подбор. Най-общо, съгласно горепосочените основания, оценителната комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение в случай, че при оценката се установи неоснователност на разходите, като за недопустими за подпомагане се приемат включително разходите, направени за активи или дейности, в частите, надвишаващи съответно определените референтни такива. За допустими за подпомагане се приемат само основателни разходи, включени в проектното предложение, като разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи, чрез съпоставянето им с определените от РА, референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Според чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014), задължение на Разплащателната агенция е да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност, чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Правилно е съобразено от съда, че съгласно чл. 30, ал. 9 от Наредба 20/27.10.2015 г. за прилагането на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., налагащ списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, в случая е публикуван такъв списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи. Както вече беше отбелязано по-горе, със заповед 03-РД/135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са определени референтни разходи за ново строителство на "Производствена сграда със система за климатизация /самостоятелна сграда/Стопански сгради с технологично изискуема климатизация, включваща всички дейности по изграждането", в размер на 563лв на кв.м, а за довършителни работи - разходи в размер на 56% от 563лв, или 315.28лв на кв.м без ДДС. Според т. 1 от заповедта, при определяне на допустимите разходи за реконструкция, основен ремонт, текущ ремонт и довършителни работи за отделните видове строежи, се използва съответно посоченото в нея процентно съотношение от цялата стойност на СМР за вида строеж. При тези данни, правилно съдът е приел, че заявените в случая разходи за довършителни работи, резултат от приложената от кандидата цена от 314.99лв на кв.м /55.94% от 563лв/, при референтно допустими такива от 315.28лв на кв.м /56% от 563лв/, са в рамките на допустимите разходи по смисъла на т. 1 заповедта, който извод се подкрепя изцяло и от заключенията на вещите лица, а направените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. С оглед установеното от фактическа страна, обосновано е констатирано, че стойността на процесните референтни разходи, след съпоставянето им със стойността на заявените за подпомагане довършителни работи, налагат извода, че последните не превишават размера от 56% от 100% разходите за ново строителство за конкретния обект /в абсолютна стойност възлизащи на 2 174 306лв, получени при умножението на 563лв х 3 862кв.м/, съответно са под референтната стойност за довършителните работи - 1 217 611.36лв /315,28лв х 3 862кв.м/. В тази връзка правилно е отчетено, че определяйки допустими разходи за довършителни работи, в размер по-нисък от максималните референтни разходи за подпомаганата дейност, /каквато редукция принципно е възможна, но само ако е обоснована с конкретни фактически и правни основания/, органът не сочи, нито установява в действителност обстоятелства, налагащи да не бъде одобрено финансиране в заявения от бенефициента размер. Другояче казано, посочените в акта правни основания не кореспондират с данните по делото, поради което правилно съдът е приел обжалваната част от него за необоснована и съответно - незаконосъобразна. Както вече беше отбелязано по-горе, разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта, включително и при отчитане на предварително определени референтни разходи. На свой ред, чл. 30, ал. 8 от Наредба 20/2015 г. регламентира, че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1, чрез съпоставянето им с определени от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В тази връзка, Разплащателната агенция, респективно ДФЗ, поддържа списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съдържащ информация за активите, за които тя разполага с база данни с актуални цени на производители, вносители, дистрибутори, дилъри и други търговци, по отношение на земеделската техника, както и за дейности и услуги за строително-монтажни работи, за които има издадена заповед от изпълнителния директор за прилагане на референтните им стойности. Но в случая, при съобразяване на конкретно приложимите референтни стойности не може да се приеме, че е налице основанието, посочено от административния орган и по-конкретно - че заявените за подпомагане разходи за довършителни работи надвишават референтните такива, определени със заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ от 24.01.2018 г. В този смисъл, липсата на конкретни съображения от страна на РА, относно начините и метода, по които е извършено изчислението на разходите, включени в размера на неодобрената за финансиране стойност, сочи на допуснато от административния орган нарушение, в т.ч. на основни принципи в административното производство, налагащи правомощията му да бъдат упражнявани по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид констатираните от съда, съществени нарушения при постановяване на акта в атакуваната му част, последната правилно е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните от процесуалния представител на ДФЗ касационни основания за отмяната на обжалвания съдебен акт, а оттам и че последният, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение