Решение № 522 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 132/2009 г.

Решение № 522 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 132/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "П." АД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Й., чрез процесуалния представител-адвокат Х. против въззивно решение от 26.06.2008 г. по в. гр. д. № 1165 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2006 г. по гр. д. № 9975/2006 г. на Районен съд София, 79 състав, с което са уважени предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Като се сочи отменителното основание на чл. 281, т. 3 от ГПК се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост, като въпросът се реши по същество - с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 1332 от 2.11.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за наличието в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на изискуемите се реквизити по чл. 195 от КТ в случаите когато допуснатото виновно неизпълнение на трудовите задължения се изразява в проявено бездействие в продължение на дълъг период от време и се характеризира с многократност, което не позволява описването му-чрез посочване на точен ден и час, а самото бездействие е осъществявано - ежедневно, по няколко пъти.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса-за изискуемите се реквизити на заповедта за уволнение в случаите, когато неизпълнението на трудовите задължения, заради което е наложено дисциплинарно наказание обхваща голям период от време, свързано е с периодично отчитане на продадени и налични стоки, изпълнение на услуги и вписване на данни, поради което се изразява в ежедневна текуща дейност, характеризираща се с многократна повтаряемост.

В тази хипотеза-въззивният съд е приел, че не са индивидуализирани с техните обективни и субективни признаци- посочените в заповедта за уволнение като извършени от ищцата в качеството й на заемаща длъжността "продавач-консултант кафе закуска" в бензиностанция № 7118 -нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в

• продажба на стоки, които не са надлежно заприходени във въведената от работодателя фискална система,

• нарушение на инструкцията за продажба на винетни стикери от бензиностанции на "П." АД,

• нарушение на правилата за приемане и предаване на касовата наличност между смените, като служителката е подписала за приел и предал парична сума с 45 лв. по-малко от записаната. Като се е позовал на така приетата от него липса на конкретизация на описаните нарушения въззивният съд-е отказал да приеме за надлежно изпълнена и проведената процедура за искане на обяснения от страна на работодателя по чл. 193 от КТ.

Към касационната жалба са приложени казуални решения на ВКС, в които е прието, че мотивирана е заповедта, когато в нея са посочени - нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Смисъл на разпоредбата е -от една страна е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си нарушение, а от друга- съдът да може да упражни контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ/ да провери дали е налице съответствие между допуснатото нарушение и наложеното за него наказание/, за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да организира защитата си. Това са критериите, които съдът следва да има пред вид- при преценката си -дали конкретната заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК свои задължителни решения/№ 460 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 465/09 г., № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/09 г./ ВКС вече е имал възможност да посочи, че императивното изискване на чл. 195 от КТ за мотивиране на обжалваната заповед се счита за спазено и когато независимо, че в нея не е налице описание на нарушението- има позоваване на друг документ, доведен до знанието на работника или служителя, в който такова описание се съдържа.

Настоящият съдебен състав приема за правилна втората теза. Преценката за това-дали една заповед за уволнение е мотивирана и дали отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ е конкретна, като при извършването й - съдът следва да се съобразява както с гореизложените цели на разпоредбата, още и със специфичните особености на случая.

По настоящото дело - направеният от въззивният съд извод за немотивираност на обжалваната заповед е неправилен, защото той не се е съобразил с конкретните особености на случая, а именно: че е наложено дисциплинарно наказание на материално отговорно лице, като са посочени какви правила то е нарушило, конкретно регламентирани с вътрешни актове -касае се за задължения, свързани с упражняването на заеманата от него длъжност: продавач-консултант кафе закуска в бензиностанция, а именно: Правила за отчитане на продажби на стоки и услуги, р. 5.6, р. IV т. 15, т. т 25-32 на р. 8.2. от Правилника за управление на бензиностанциите, Инструкция за продажба на винетни стикери на бензиностанции на "П. "АД, Докладна записка вътр. № 986 от 22.02.2006 г. Освен това- въззивният съд не е съобразил, че се касае за ежедневна дейност, свързана с многократно осъществяване на еднотипни действия, всяко едно от които представляващо нарушение на трудовата дисциплина съобразно издадени вътрешни актове, с които ищцата е била запозната /което е удостоверено с положен от нея подпис/. В такава хипотеза -технически е невъзможно в заповедта за уволнение-да бъде описано с пълна конкретика -по ден, час, състав- всяко едно от осъществените от ищцата нарушения за период от две години.

С оглед на горното и пред вид липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд- делото следва да му бъде върнато за разглеждане. Следва да бъде извършена преценка дали ищцата с поведението се е допуснала, посочените в заповедта за уволнение нарушения, преценени съобразно установените за заеманата от нея длъжност правила в горецитираните вътрешни актове.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение