Решение № 4760 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2017 г.

Решение № 4760 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.- град срещу решение № 8247 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 5879/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено решение № 2153-21-165/13.05.2016 г. на Директор ТП на НОИ- С.- град, с което последният на основание чл. 117, ал. 3 КСО е оставил без уважение жалбата на В. Н. К., гр. С., срещу Разпореждане № 7111034626/23/2903.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.- град, изпратена е административната преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.- град за ново произнасяне по заявлението на В. К., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че административният орган правилно е преизчислил отпуснатата на К. лична пенсия за инвалидност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът - В. К. чрез пълномощника си адвокат В. Ц. и преупълномощената адвокат Ж. Б., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд С.- град е отменил решение № 2153-21-165/13.05.2016 г. на Директор ТП на НОИ- С.-град, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е оставена без уважение жалбата на В. Н. К., гр. С., срещу Разпореждане № 7111034626/23/2903.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", изпратил е административната преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.- град за ново произнасяне по заявлението на В. К., при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, което е довело до неправилно преизчисляване размера на отпуснатата на К. пенсия. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че на В. К. с разпореждане от 01.03.2005 г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по подадено от него заявление от 18.03.2005 г. Със заявление от 09.09.2015 г. той е поискал преизчисляване на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, като е посочил, че е избрал средствата от индивидуалната му партида в универсален пенсионен фонд да бъдат прехвърлени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. С разпореждане № 7111034626/23/2903.2016 г. ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С.- град е преизчислил отпуснатата на К. пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 550,58 лева, считано от 01.01.2015 г. При осъществения административен контрол, по жалба на К., с решение № 2153-21-165/13.05.2016 г. директорът на ТП на НОИ- С.- град, на основание чл. 117, ал. 3 КСО е потвърдил разпореждането. Приел е, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е съобразило нормата на чл. 70а, ал. 1, т. 1 от КСО. Първоинстанционният съд не е възприел тези изводи. Съгласно чл. 70, ал. 5 от КСО индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. От анализа на така цитираните правни разпоредби е видно, че при определяне на индивидуалния коефициент и в този смисъл при определянето на размера на пенсията задължително се включва доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни годни от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. От събраните доказателства и от заключението на вещото лице/ основно и допълнително/ по назначената съдебно- счетоводните експертизи се установява, че за периода 01.01.1994 г. - 01.07.1996 г. К. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, което обстоятелство не е било съобразено от административния орган. Определеният от страна на вещото лице индивидуален коефициент при тези обстоятелства възлиза на 3,0113- към момента на отпускане на пенсията 01.03.2005 г., и е по- голям от изчисления от Директор ТП на НОИ - С.- град индивидуален коефициент. ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че след като К. е подал заявление за прехвърляне на средства от УПФ в НОИ се налага да се направи ново преизчисляване на коефициента, който би бил по-висок от посочения по-горе, съответно от приетия от административния орган. Следва да се прецени кой е най-благоприятния за К. индивидуален коефициент с оглед на събраните доказателства. Като е отменил решението на директора на ТП на НОИ и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административният съд С.- град е постановил правилно решение. Административният орган е е този, който следва да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство, в размер на 200,00/двеста/лева за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,