Решение № 351 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2007 г.

Решение № 351 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и П. Г. Г. против решение № 163 от 14.06.2007 г.по гр. дело № 3886/05.на Софийски градски съд, IV "Д" отд.с което е оставено в сила решението от 18.10.2005 г., постановено по гр. дело № 7039/2004 г.на Софийския районен съд,45 състав. С него са отхвърлени предявените срещу С. о. и Б. П. Б. искове с правно основание по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване неистинността на договора, по който ищецът и съпругата му М. К. Г. са закупили по реда на НДИ процесния апартамент. Изложени са касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) Молят решението да бъде отменено и исковете-уважени. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.)за установяване неистинността на процесния договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен между М и ОбНС"С", подписан от П. С. в качеството му на П. на ИК, при твърдения, че е подписан не на посочената в него дата-20.09.90 г., а след 18.10.90 г., въззивният съд е приел, че се касае за частен документ, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. По причина, че частният документ не свидетелства за достоверността на датата е мотивиран извода, че неговото антидатиране не го прави неистински. Касационната жалба е основателна. Данните по делото сочат, че с договор за продажба на недвижим имот от 20.09.90 г., сключен между П на ИК на ОбНС"С" и М. и П. Г., те са придобили собствеността върху апартамент № 1, находящ се в гр. С., ул."Д" № 7* влязло в сила решение по гр. дело № 963/94 г.на СГС, II"А" г.о., постановено по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ, този договор е признат за недействителен до размер на 1/2 ид.част от правото на собственост върху имота, тъй като съдът е приел, че към датата на подписване на договора - 20.09.1990 г.посоченият в него П. на ИК П. С. не е имал такова качество - назначен е на длъжност на 18.10.90 г. От назначената от първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза е установено, че при изписване името на П. на ИК в договора има заличаване с коректор на машинописни текстове, съдържанието на които било: "П", върху които допълнително е изписано името "П". В разглеждания случай настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Следвало е да се прецени, че продажбата на жилище на гражданин по Наредбата за държавните имоти (отм.)представлява смесен фактически състав - административноправен и гражданскоправен, при който един и същи държавен орган е издателят на заповедта за продажба по чл. 120 от НДИ (отм.) и продавачът по договора за прехвърлянето на процесния имот. Съгласно чл. 18 от Закона за собствеността договорът прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, без да е необходима нотариална форма. От този аспект въззивният съд е следвало да прецени доказателствената сила на процесния договор относно посочената в него дата. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.)решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.