Решение № 4316 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 253/2010 г.

ВАСVI отделение01.04.2010 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

Оставя в сила решението от 9.11.2009 г., постановено по адм. д. № 5262 от 2009 г. на Административния съд - София град.

Мотиви

Решение № 4316 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 253/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 9.11.2009 г. по адм. д. № 5262 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Лидия Валерианова Шарамович от София против решение № 171 от 17.07.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3708126531/1 от 8.05.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което на същата е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание по чл. 9 ЗПГРРЛ. Против това решение на административния съд Лидия Валерианова Шарамович е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че с решение от 16.02.2009 г. на Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ не е признато за установено наличието на законна репресия по отношение на Лидия Валерианова Шарамович /касаторка в това производство/, е приел, че няма законно основание тя да получава добавката по чл. 9, ал. 1 ЗПГПРРЛ за това, че починалият й баща Валериан Валерианов Шарамович е бил въдворен в трудововъзпитателно общежитие от 1.05.1945 г. до 15.08.1945 г. Това становище на административния съд е правилно. Съгласно чл. 4 ЗПГРРЛ Централната комисия признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене и нейното решение е окончателно. В случая такава преценка е направена с решението от 16.02.2009 г. на Централната комисия и въз основа на това решение административният съд е приел, че касаторката не попада сред лицата по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ, които имат право на месечна добавка към получаваните пенсии. По делото не е установено, че касаторката е изтърпяла заедно с репресирания си баща принудителната административна мярка, а и оттук, че тя е била интернирана, изселена и заселена по административен ред по смисъла на § 3а, т. 4 ДЗР към ЗПГРРЛ, за да има право на добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. От обстоятелството, че касаторката е доказала незаконната репресия, която нейния баща е претърпял, не следва друго. Добавката по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ се отпуска на репресирано лице или на за преживелия съпруг съгласно ал. 5 от същия текст на закона. Нито в ЗПГРРЛ, нито в друг закон има разпоредба, която дава право на добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ и на децата на репресираното лице, както това е предвидено за преживелия съпруг с ал. 5 на чл. 9 от същия закон. Добавката се характеризира като лично право на репресираното лице, което не се наследява от неговите деца. Без значение е обстоятелството, че касаторката е дъщеря на репресираното лице, който попада в кръга на лицата с право на добавка по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ. С чл. 3 ЗПГРРЛ се дава право на наследниците на репресираните лица - деца, съпруг, родители, братя и сестри - да получат дължимото на наследодателите им обезщетение за имуществени вреди, ако наследодателите са починали без да получат обезщетението. Тази разпоредба е неотносима към правото на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ и не е аргумент за разширителното й тълкуване. Адресати на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ са лицата, които в резултат от незаконното репресиране са били лишени от правото да упражняват трудова дейност. Касаторката не попада в кръга на тези репресирани лица и не е субект на правото на месечна добавка към пенсията. Съгласно чл. 9 ПГРРЛ лицата, които са били в затвори, трудово-възпитателни общежития, лагери и места за задържане, получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка. Тази добавка е лично право и не се ползва от децата на репресирано лице. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1