Решение № 12476 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2016 г.

Решение № 12476 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11258/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - област против решение № 771/28.07.2016 г. по адм. дело № 473/2016 г. на Административен съд С. - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и т. 53а ПКТП (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Й. С. Й., от с. З., област С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано и пледира за неговата отмяна. Позовава се на неточно приложение на материалния закон и в частност на разпоредбите на т. 53а, т. 67 от ПКТП (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и невярна преценка на фактите по спора. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 771/28.07.2016 г. по адм. дело № 473/2016 г. Административен съд С. - област е отменил решение № 1012-22-36#2/30.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - област и потвърденото с него разпореждане № 2113-22-1030#5/4.01.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. - област и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт съобразно указанията по тълкуване на закона. Съдът е приел, че административният орган не е спазил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата, да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Посочил е, че актът е постановен при непълнота на мотивите и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Решението е неправилно. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал решаващият съдебен състав е извел необоснован извод, че административният орган не е събрал необходимите доказателства от значение за правилното решаване на спора, като не е взел предвид отбелязванията в трудовата книжка на осигуреното лице относно организационното звено, в което то е полагало трудовия си стаж за периодите 6.11.1978 г. - 12.09.1984 г.; 1.04.1986 г. - 8.11.1993 г., положен на длъжност "шофьор в ТКЗС "Елата", с. З., както и за периодите 9.11.1993 г. - 31.12.2004 г.; 17.09.2007 г. - 31.01.2008 г.; 1.02.2008 г. - 14.12.2011 г., положен на длъжност "шофьор на автобус" - 16 места, в О. С. - Основно училище "Х. Б.", с. З. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е положил нужните усилия, за да установи категорията труд на лицето като е изискал съответните справки от "О. архивно стопанство" - гр. К., както и от "Осигурителен архив" при ТП на НОИ. В приложените писма, изготвени на базата на приетата за архивиране разплащателна документация, не е посочен вида и тонажа на автомобилите, управлявани от лицето, доколкото такава информация не се е съдържала във ведомостите за заплатите. Съдът е направил необоснован извод, като е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизовдствените правила като не е извършил проверка при работодателя на лицето и не е уведомил същото за липсата на доказателства относно категорията на полагания труд, доколкото първичният документ, в който се съдържат данни за осигурителния стаж на лицето е именно разплащателната ведомост, а в същата липсва друга информация. Отделно от това отбелязванията в трудовата книжка не налагат различен извод. Лицето също не е представило доказателства относно вида и тонажа на управляваните от него МПС през периода от време, през който е работил като "шофьор" в ТКЗС - с. З. В касационното производство ответникът по касационната жалба Йосифов заявява: "Не са тежкотоварни камионите, на които съм работил, под 12 тона са тези, на които съм работил, но това е ТКЗС. Т. се извършват всякакъв вид дейности - превоз на животни, на хора..." Административният съд неточно е приложил е материалния закон. Съгласно т. 53а ПКТП (отм.) от втора категория е трудът, полаган от водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Съгласно чл. 2, т. 23, т. 24 и т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория при пенсиониране е трудът на: шофьори на автобуси и тролейбуси и ватмани от вътрешноградския транспорт, работещи по график в градовете с население над 300 хил. души, с над 40 места в превозното средство; шофьори на автобуси и тролейбуси (извън тези по т. 23) от вътрешноградския транспорт, работещи по график, с над 60 места в превозното средство; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Безспорно трудът на лицето като шофьор на автобус в ОУ "Хр. Ботев" - с. З. и в ОУ "В. Л." - с. Ц., не покрива тези критерии. Тези осигурители на Й. Й. не са транспортни фирми и извършваният труд - превоз на ученици не може да бъде приравнен на труда на шофьорите, извършващи превоз на хора за общо ползване, обслужване на пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Трудовите функции, условията на труда и натоварването в работата на осигуреното лице не могат да покрият условията по т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2 от НКТП, за да бъдат приравнени на втора категория труд. Неприложимо е и приравняването на труда по смисъла на т. 67 от ПКТП (отм.). По делото не са налични доказателства, които да обуславят извод, че трудът на Йосифов е бил със същата вредност и тежест като труда на водачите на автобуси в транспортните фирми за общо ползване. Разпоредбата на чл. 170 от АПК разпределя доказателствената тежест в съдебното производството, като административният орган следва да установи фактическите обстоятелства, посочени от него в административния акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Лицето, което претендира отпускане на пенсия следва да докаже фактите, на които основава твърденията си съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В случая ответникът по касация не е доказал, че осъществяваната от него работа като "шофьор" и "шофьор на автобус" е свързана със същата вредност и тежест като тази на лицата по т. 53а от ПКТП (отм.), за да намери приложение разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.). Оспореният акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и след обсъждане на всички доводи при спазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК. По делото е установено, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4 ПЗР на КСО Й. Й. е имал навършени 58 години, 00 месеца, 10 дни. Установеният осигурителен стаж по продължителност и видове категория е както следва: 00 години, 07 месеца и 23 дни от втора категория и 37 години, 11 месеца и 13 дни от трета категория. Общият осигурителен стаж, преобразуван към трета категория по чл. 104 КСО възлиза на 38 години, 09 месеца и 04 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 96 г., 09 м., 14 д. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Видно от фактите по делото е, че Йосифов не отговаря на две от кумулативно изискуемите материалноправни основания, съдържащи се в хипотезата на правната норма за придобиване на право за ранно пенсиониране - минимален осигурителен стаж от първа или втора категория и минимално изискуем сбор от осигурителния стаж и възрастта. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата срещу оспорения административен акт отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение