Решение № 9876 от 18.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Йозов срещу Решение 172/23.06.2023г., постановено по адм. д. 701/2022г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлен искът срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Велико Търново за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането на С. Йозов на 05.10.2017г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че събраните доказателства са неправилно преценени от съда, поради което фактическата обстановка не е надлежно изяснена и съответно са формирани изводи, противоречащи на житейската логика и материалния закон. Моли за отмяна на решението и присъждане на исковата сума изцяло, ведно с разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Велико Търново за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконни фактически действия на служители на РУ Свищов, осъществени при задържането на С. Йозов на 05.10.2017г. От фактическа страна съдът е установил, че касаторът, при управление на автомобил, е спрян за полицейска проверка, като е бил без поставен обезопасителен колан, а свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност. Съдът е възприел на база на доказателствата, че С. Йозов се е държал арогантно, обиждал полицаите, направил опит да избяга и повикал сина си, съпротивлявал се при задържането. Поради това задържането било осъществено чрез физическа сила и използване на белезници. От приложените писмени доказателства е установено издаването на заповед за задържане за срок от 24 часа рег. 352зз-88/05.10.2017 г., която след съдебен контрол е влязла в сила. За извършените административни нарушения е издадено влязло в сила наказателно постановление. Пред административния съд са изслушани свидетелски показания на две групи свидетели познати на касатора от една страна и полицейски служители от друга страна. Съдът не е кредитирал и поради това изцяло е игнорирал показанията на първата група свидетели, като е счел, че те са в приятелски отношения с Йозов, заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им не кореспондиранет с останалите доказателства по делото. Останалите свидетели полицейски служители са дали показания относно поведението на касатора при задържането, като съдът е възприел, че Йозов се е държал арогантно, викал, кълнял, обиждал, нервничел, заплашвал. Поради това бил задържан, а физическа сила била употребена, тъй като се дърпал и се съпротивлявал. Използвани са белезници, но свидетелите не си спомнят как са били поставени, кой от служителите ги е поставил и кога са свалени. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители, като е отчел, че те съвпадат с изготвената докладна записка за случая. Изслушано е заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на нея е установено, че касаторът при задържането е получил травматични наранявания - [заличен текст]; липсват медицински данни за заболявания преди инцидента на 05.10.2017г. Установеното сериозно влошаване на здравословното състояние на касатора след тази дата - [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], според експертизата не са в причинно-следствена връзка с инцидента на 05.10.2017 г. Относно получените тогава травматични увреждания на [заличен текст] вещото лице сочи, че те са причинили болка и страдания за около 10-12 дни, не са оставили последствия и не са причина за трайни последици за неговото променено здраве. Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза също сочи, че не са налице данни за психични заболявания на касатора до 05.10.2017 г. През м. май 2018 г. Йозов е прекарал [заличен текст], възникнало в периода на адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че използването на физическа сила и помощни средства /белезници/ от страна на полицейските служители при задържането на ищеца на 05.10.2017 г. не съставлява незаконосъобразни фактически действия, от които да се претендират вреди по ЗОДОВ. Приел, че задържането на ищеца е следствие от изпълнението на Заповед за задържане рег. 352зз-88/05.10.2017 г., която е влязла в сила и че именно този акт е засегнал касатора. Според съда обаче предприетите в изпълнение на този административен акт действия не представляват фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Изложил е и съображения, че действията на полицейските служители са законосъобразни, тъй като касаторът се е държал арогантно и е използвал физическа сила. Съдът е обсъдил Инструкция 8121з-78/24.01.2015г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях,чл. 85, ал. 1 от ЗМВР, чл.15 от Наредба 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Приел е, на база свидетелските показания и изготвената докладна записка относно задържането на касатора, че поведението на Йозов е причина за задържането и използването на сила при това. Съдът е счел, че използването на сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по който е реализирано задържането не противоречи на изискванията на посочените по-горе нормативни актове. Счетено е, че липсват доказателства, че касаторът е бил ритан и хвърлен на земята. Съдът не е констатирал и увреждане на здравето на касатора в причинна връзка със задържането. Счел е, че макар да е доказано по делото наличието на травматични наранявания - [заличен текст], тези травматични увреждания отзвучават за около 10-12 дни. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице-психолог, за което е изложил подробни съображения , че същото е направено без да е изследвана в пълнота медицинската документация на ищец и без да е отчетена фамилната обремененост на касатора, предвид психичното заболяване на неговото майка. Крайният извод на съда е за липса на причинени неимуществени вреди на касатора от служители на ответника. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводстените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка, неправилно прилагане на закона и игнориране константната практика Европейския съда по правата на човека. Съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса, като на страните не са дадени конкретни и подробни указания относно това коя от тях какви обстоятелства следва да докаже. Едновременно с това съдът не е отчел, че полицейското насилие не следва да стига до предели, който засягат забраната на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка не е съобразил и константната практика на Европейския съд по правата на човека, включително и изводите на съда в решения, постановени срещу България. По делото е представено медицинско удостоверение и е прието експертно заключение за причинени наранявания на касатора, констатирани непосредствено след престоя в районното полицейско управление, довели до болка и страдания по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Те са игнорирани от съда, въпреки доказателствената им сила. В тази връзка, съдът не е изследвал дали нараняванията отговарят да бъдат получени при възприетия от него начин на задържане. Съдът е приел, че касаторът не е бил ритан и събарян на земята, но за да направи този извод, не е обсъдил доказателствата за получени наранявания по краката. Съдът не е формирал и изводи дали нараняванията не представляват отнасяне, забранено от разпоредбата на чл. 3 ЕКПЧ. Необоснован в тази връзка е изводът, че получените наранявания, които са причинили болки и страдания за период от над 10 дена, не подлежат на обезщетяване. Липсват разсъждения относно задълженията за държавата по смисъла на чл.3 ЕКПЧ и практиката по прилагането му. Разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека закриля една от основните ценности на демократичното общество. Конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, дори и при най-трудни обстоятелства, включително борбата с престъпността. Съгласно решението на Голямата камара на ЕСПЧ, издадено по делото Буид срещу Белгия (23380/09, ал. 88.), по отношение на лице, което е ... изправено срещу полицаи, всяко прибягване до физическа сила, което не е станало наложително поради поведението на лицето, уронва човешкото достойнство и представлява, по принцип, нарушение на правото, изложено в член 3 . Конвенцията не допуска изключения от тази забрана при никакви обстоятелства. Дадените обяснения от органите на реда пред други полицейски органи от същата структура и възприемането им като официален документ, около какъвто са формирани всички изводи на съда по спора, може да означава, че не е изпълнено процедурното задължение на държавата по чл. 3 ЕКПЧ, при повдигнато твърдение за малтретиране, за провеждане на независимо разследване, което трябва да бъде ефективно, независимо и експедитивно. Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016 г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, дело И. В. против България - решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007 г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021 г./. Тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно е на полицията /Петков и Парнаров срещу България, 59273/10, § 47, 19 май 2015 г./. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя. Когато едно лице твърди, че са му били причинени увреждания докато е било задържано, правителството има задължение да представи пълно и достатъчно обяснение за това как са били причинени уврежданията ( Рибич срещу Австрия от 4.12.1995г., Аксой срещу Турция). Съдът е следвало да прояви и служебно процесуална активност за изясняване на констатираните противоречия в събраните доказателства. Форма на ограничение, приложена от полицейски служители, може да бъде оправдана, когато лице под полицейски контрол оказва физическа съпротива или представлява риск за насилствено поведение ( Сириянис срещу Италия). Тежестта на доказване с убедителни аргументи, че използването на сила е било строго необходимо поради поведение на жалбоподателя се носи от администрацията. Освен това, съдът не може да игнорира показанията на част от свидетелите, само защото познават касатора, а изцяло да кредитира показанията на извършилите проверката и задържането полицейски служители, които са в много по-голяма степен заинтересовани от изхода на спора. За първата група свидетели не може да се приеме, че биха получили облага, ако процесът приключи с осъдително решение; за втората група свидетели обаче установяването, че при задържането са превишили правомощията си, може да доведе до дисциплинарни производства. При това показанията на полицейските служители са много по-неясни и колебливи от тези на познатите на касатора. Полицейските служители ясно си спомнят, че касаторът се е съпротивлявал на полицейската проверка, но не си спомнят в какви физически действия се състои тази съпротива, както и кога и по какъв начин са поставени белезниците, нито кога и как са свалени. Не става ясно също по какъв начин установеното поведение на касатора, което се състои почти изцяло във вербална комуникация, е добило такъв интензитет, че да осуети полицейската проверка и се е наложило да се пристъпи към неговото задържане с физическа сила. Не е отчетена възрастта и физическото състояние на проверявания в контраст с присъствието на поне петима униформени полицейски служители; особено при събраните доказателства, че касаторът е съборен на земята и е ритан. При този доказателствен материал, съдът следва изрично да обсъди дали действията на касатора биха могли да се разглеждат като реална и неизбежна физическа атака срещу полицейски служители, която е наложила използването на специална техника за физическо задържане и подчиняване на лице Янчович срещу България . Съдът не може да игнорира експертните заключения, чиято доказателствена сила не е оборена и оспорена и които кореспондират с установения от двама свидетели механизъм на задържане. Съдът не може да формира противоречащи на експертизите изводи относно психичното състояние на касатора, за които изводи не разполага със специални знания. Всичко това води до изопачаване на доказателствения материал, формиране на фактически изводи в противоречи със събраните доказателства и с нормалната житейска логика и съответно до невъзможност за проверка на правилното приложение на материалния закон от страна на касационната инстанция. Независимо от грешките при установяване на фактите, съдът е формирал и някои изцяло неправилни изводи по приложението на материалния закон. Принципно неправилен е изводът на съда, че предприетите в изпълнение на влязъл в сила административен акт действия не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като точно обратното е казано в чл. 294 АПК. Отделен въпрос е, че законосъобразността на заповедта за задържане не означава автоматично, че начинът, по който задържането е осъществено, е непременно законосъобразен. Физическите наранявания на касатора очевидно не са получени от издаване на заповедта за задържане, а от фактическите действия на полицейските служители при задържането, което впрочем е осъществено не само преди влизане в сила на заповедта, но и преди нейното издаване. Да се приеме, че издаването на заповед за задържане узаконява всички действия по задържането, означава да се легализира злоупотребата с власт и да се приеме, че всяко полицейско насилие е оправдано, което обезсмисля и приложението на чл. 3 ЕКПЧ. При констатираните съществени процесуални нарушения и несъобразяването с приложимата в случая практика на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.3 от ЕКПЧ, решението следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа казуса в светлината на чл.3 ЕКПЧ и константната практика по приложението му на ЕСПЧ; да даде пълни, подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, както е разяснена по-горе и спази изискуемото от АПК служебно начало във връзка с изясняване на фактическата обстановка по спора. Съдът следва да отстрани допуснатите по-горе процесуални нарушения, като подробно анализира събраните писмени и гласни доказателства; трябва да прояви специално внимание на дадените обяснения относно липсата на видеозаписи от конкретния случай и да съобрази дали тази липса съответства на задълженията на полицията за събирането и съхранението им. Същото внимание следва да бъде обърнато на невъзможността на полицейските служители да си спомнят как е осъществено задържането, както и на поведението на касатора, предизвикало това задържане и особено на необходимостта от използване на физическа сила в параметрите, довели до доказаните наранявания. Съдът следва да има предвид, че понасянето на болки и страдания от удари, нанесени от представители на публичната власт на възрастен човек, който очевидно не е в състояние да се противопостави физически на петима полицейски служители; при това болки и страдания, които не са мимолетни, а са отшумявали в продължение на 10-12 дни, не може да бъде игнорирано, дори да се установи, че не е довело до продължително разстройство на здравето. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение