Решение № 15908 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2020 г.

Решение № 15908 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община] срещу Решение № 68 от 04.03.2020 г. по адм. д. № 46 от 2020 г. по описа на Административен съд – Добрич. Твърди се, че решението е неправилно като противоречащо та закона – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на акта, съдът не отчел обстоятелството, че имотите не били афиширани като държавни, тъй като за тях липсвали съставени актове за държавна собственост или да е налице влязло в сила съдебно решение, което еднозначно доказвало собственост на държавата. Тълкуването на упоменатите в решението законови норми не било в правомощията на административния съд и несъответствието им с акта за общинска собственост не обосновало извод, че имотите са държавна собственост. За административното производство били от значение дали има съставен акт за държавна собственост, деактуването му и съставяне на акт за общинска собственост, а не дали имота е държавен и какво е неговото отреждане. Съдът следвало да провери единствено дали е спазена процедурата по издаване на акта за общинска собственост и е излязъл извън правомощията си като е извършил проверка на неговата материална законосъобразност. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна намира жалбата за неоснователна и излага доводи в подкрепа на позицията си. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционият съд е образувано е по жалба на Кмета на [община] срещу Заповед № ДЖС–09–1/08.01.2020 г. на Областен управител на област Добрич, с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗА са отменени двата акта за частна общинска собственост за конкретни незастроени вилни поземлени имоти. С оспореното пред настоящата инстанция е решение, съдът е отхвърлили жалбата като неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че на 16.10.2019 г. Кмета на [община] е отправил до Областния управител на Област Добрич запитване с изх. № 09–00–188, за наличие на актове за държавна собственост за два урегулирани поземлени имоти с идентификатори 02508.51.544 по кадастралната карта на [населено място] и идентификатор 02508.51.545 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № 300 – 5 – 5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК. На запитването е даден отговор, че за двата имота няма съставени актове за държавна собственост, но според съдебната практика имотите, отредени за "вилно застрояване" са държавна собственост, поради което не следва да се съставят актове за общинска собственост. На 20.11.2019 г., са съставени актове с № 4837 и № 4836, с които двата имота са вписани като частна общинска собственост. След изпращането им на Областна администрация Добрич на 31.12.2019 г., е издадена и оспорената пред Административен съд – Добрич заповед № ДжС – 09 – 1/08.01.2020 г. на Областния управител на област Добрич, с която на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, са отменени двата акта за частна общинска собственост за двата незастроени вилни поземлени имота с мотиви, че не е налице основанието на § 42 от ПЗР на ЗОС, тъй като имотите не са отредени за жилищно строителство. Областният управител се е позовал на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС, § 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като е вписано, че два имота не попадат в нито една от хипотезите на тези норми, поради което не преминават в собственост на общината по силата на закона и [община] не е имала правно основание да ги актува като частна общинска собственост. По делото е безспорно, че и двата поземлени имота са отредени за вилно строителство и за тях, преди съставянето на актове за частна общинска собственост, няма съставени актове за държавна собственост. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и при надлежно и правилно изложени фактически и правни основания за издаването й. При съобразяване с § 7 от ПЗР на ЗМСМА (неправилно посочен на стр. 3 в решението като текст от ЗОС), съдът е приел, че незастроени вилни имоти не преминават по силата на закона в собственост на общините, като същите не са включени и при описанието на имотите, общинска собственост в чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Посоченото в актовете за общинска собственост правно основание за съставянето им - § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) било неприложимо, тъй като в него е изрично посочено, че в собственост на общините преминават застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове. Според съдебния състав, липсата на акт за държавна собственост и необходимост от провеждане на производство по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, за да се установи, че имотът е държавен не дават правомощие на Кмета на общината да състави актове за общинска собственост за двата имота. Според съда, липсвали описаните в актовете за частна общинска собственост материалноправни предпоставки за съставянето им. Преценката на административния орган, издал оспорената пред съда заповед била както за процесуална, така и за материална законосъобразност. При пълната липса на данни, че имотите, актувани в отменените с обжалваната заповед актове за частна общинска собственост попадат в което и да е от основанията за придобиване, разписани в § 7 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 2, ал. 1 или ал. 2 ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, оспорената заповед следвало да се прецени като правилна и законосъобразна и да бъде оставена в сила. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене, първоинстанционният съд е изяснил изцяло релевантните за производството факти и обстоятелства и въз основа на тях е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Следва да бъдат споделено изцяло становището, че липсата на съставен акт за държавна собственост за процесните имоти не е основание за определянето им като такива общинска собственост и не дава автоматично право на органите на местна власт да съставят актове за общинска собственост за същите. За да бъдат съставени такива актове, следва да са налице достатъчно доказателства, че имотите отговарят на изискванията на ЗОС и не попадат в патримониума на държавата. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди предприемане на действия по актуването им. Изключена е възможността общината да придобие в собственост недвижим имот чрез съставяне на акт за собственост преди това да е сторено от действителния му собственик. Безспорно е, че двата процесни имота не попадат в изброените в § 7 от ПЗР на ЗМСМА, преминаващи в собственост на общините влизане на този закон в сила, тъй като не представляват незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, а са урегулирани поземлени имоти за вилни нужди. Не попадат и в обхвата на имотите, описани в чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Като нарушение на приложимото материално право, съдът обосновано е посочил и неправилното позоваване от страна на общината в съставените актове, на нормата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.), тъй като и според нея в собственост на общините преминават застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. За да защити държавния интерес и да ограничи възможността за своеволно, незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, законодателят, в разпоредбата на чл. 79 от ЗДС изрично е предвидил възможността на областния управител, като представител на държавата на местно ниво, да отменя неправилно съставени актове за общинска собственост върху имоти на територията на областта. Това право не е ограничено до проверка на материалната или процесуалната незаконосъобразност на проверявания акт, поради което отмяна е допустима при установяване на който и да е от тези пороци. Предвидената възможност за повдигане на спор за собственост по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДС е неприложима в настоящия случай, тъй като при самото отпочване на процедурата по издаване на акт за частна общинска собственост, държавата, в лицето на областния управител изрично е заявила невъзможността за актуване на имотите като общински поради тяхното предназначение и свързаните с него приложими законови норми, които го определят като държавна собственост. Въпреки описаното, при пълната липса на правно основание, общината е актувала имотите като своя собственост и това обстоятелство не е могло да бъде пренебрегнато както от контролния административен орган, така и от съда. Доводите в касационната жалба, че съдът не може и не следва да тълкува приложимите законови норми е абсолютно несъстоятелно и не почива на каквато и да е правна или житейска логика. Кой ако не съда е в правото си тълкува и следи правилното прилагане на закона по повод решаването на правен спор. Именно той е решаващия орган, който следва да прецени становищата на спорещите по делото страни, да приложи правилно /а не според субективния личен интерес на страните/ приложимите правни норми и да реши спора със сила на присъдено нещо, т. е. по начин задължителен за участниците. С решението си съдът не е решил по същество въпроса за правото на собственост върху двата имота, както неправилно се твърди в жалбата, а и постановил, че касационния жалбоподател е допуснал съществено нарушение на приложимите правни норми и напълно необосновано е издал актове за общинска собственост. Това не създава пречка за общината, ако прецени, че са налице достатъчно доказателства за правото и на собственост върху имотите, да проведе предвидената в закона процедура за установяване на това си право по съдебен ред. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, при започване на процедурата за актуване на имотите, както държавата, така и общината не са имали издадени актове за собственост. При наличието на оформено от областния управител и изпратено на кмета на [община] възражение за издаването на такъв от [община] с № ДжС-26-439/13.11.1029 г., със завидна бързина са издадени отменените от областния управител два акта за частна общинска собственост. Акта за общинска собственост, издаден пред акт за държавна собственост, няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата. Съдът изрично е посочил, че с решението си не определя имотите като държавна или общинска собственост, а единствено и само решава въпроса за законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, а чрез това и косвено за съответствие на съставените актове за общинска собственост с приложимите материално правни норми, в частност за липсата на законово основание за издаването им. При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдяните от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател е неоснователна и не следва да се уважи. Основателно е искането на Областен управител на област Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участието на страната в касационното производство, което следва да е в размер на 100 лева, съобразен с фактическата и правна сложност на производството. В останалата част искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като възлагането на направените такива пред първоинстанционния съд се присъждат от него. За приподписване на отговора по касационната жалбата разноски няма направени. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение