Решение № 13810 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2009 г.

Решение № 13810 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Борисов, в качеството му на кмет на Столична община против решение № 204 от 03.12.2008 г. постановено по адм. дело № 1359/2005 г. от Софийски градски съд. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Павлина Петкова Андреева, чрез пълномощника си адв. Д. Иванова от САК, в писмени бележки, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил за нищожен отказът по заявление вх. № 94-ЗДОИ-14 от 03.02.2005 г., формулиран в писмо № 94-ЗДОИ-14 от 25.03.2005 г. на директора на Дирекция "Общинска собственост" при Столична община, тъй като същият не е бил надлежно упълномощен да издава решения по подадени по реда на ЗДОИ заявления. Преписката е върната на кмета на Столична община за произнасяне, съобразно дадените от съда указания по приложението на материалния закон. Решението е неправилно. Предмет на оспорване пред съда от първата инстанция, съгласно текста на жалба вх. № 94-ЗДОИ-14 от 28.02.2005 г., е бил мълчаливия отказ на кмета на СОда се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-ЗДОИ-14 от 03.02.2005 г. на Павлина Андреева. С писмо изх. № 94-ЗДОИ-14 от 12.04.2005 г. административният орган - ответник по жалбата - СО - е изпратила до СГС жалбата и административната преписка, която съдържа две заявления "за достъп до информация" - от 03.02. и от 28.02.2005 г. на Андреева; писмо изх. № 94-ЗДОИ-14 от 25.03.2005 г.; писмо изх. № 94-П-165 от 13.08.2002 г.; писмо изх. № 94-П-165 от 16.10.2002 г. и писмо изх. № 94-П-165 от 20.12.2001 г. В съд. заседание, проведено на 17.10.2005 г., съдът е докладвал "жалбата, постъпила в съда с придружително писмо от 13.04.2005 г. административна преписка". Процесуалният представител на жалбоподателката, адв. Иванова, е поискала да се запознае с документите по преписката и да изрази становище по тях. Съдът е дал такава възможност, като с определението си е задължил административния орган да представи още писмо изх. № 94-П-165 от 19.08.2003 г., доказателства за компетентност на органа, подписал" обжалвания административен акт", както и "доказателство за връчване на обжалвания административен акт - писмо отговор от 25.03.2005 г. на жалбоподателката с оглед проверка срока на подаване на жалбата, респ. нейната допустимост" (л. 19). Адв. Иванова е депозирала писмено становище от 11.11.2005 г. по делото (л. 21), в което е уточнила: 1. че приложената административна преписка е непълна; 2. че не са приложени доказателства за компетентност на органа, който е подписал "обжалвания административен акт" и 3. че не са приложени доказателства за връчване на писмо-отговор от 25.03.2005 г. на доверителя й. С определение от 19.01.2006 г., постановено в закрито заседание, съдът е прекратил производството по делото като е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Това определение е било отменено от касационната инстанция, а делото - върнато на същия съд, с определение № 7858 от 12.07.2006 г., постановено по адм. дело 4878/2006 г. от тричленен състав на ВАС, пето отделение. В мотивите е посочено, че съдът не е преценил точно предмета на производството тъй като с жалбата си от 28.02.2005 г. Андреева е оспорила мълчаливия отказ на директора на Дирекция "Общинска собственост" при СО за достъп до обществена информация по подаденото от нея на 03.02.2005 г. заявление, който не се е произнесъл в 14-дневния срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2007 г., на което не е присъствал процесуален представител на ответника по жалбата (СО) решаващият състав, след като е дал ход на делото е държал определение, че "предмет на преценка за законосъобразност ще бъде постановеният акт по заявление вх. № 94-ЗДОИ-14 от 03.02.2005 г., а именно това е отговорът на Директора на Дирекция общинска собственост № 94-ЗДОИ-14 от 25.03.2005 г. При това положение решението на съда е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Съгласно определението на понятието "обществена информация", съдържащо се в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ: "Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В контекста на легалната законова дефиниция търсената от Павлина Андреева информация, предмет на оспорения отказ не представлява обществена информация, създадена и съхранявана от Кмета на Столична община в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. По своя характер исканата информация засяга трети лица, а именно наследниците на Нисим Аврам Аладжем от когото, като едноличен собственик, е била одържавена, по ЗНЧИМП, стъкларска фабрика "Стинд" АД, ул. "Локорска" № 21, кв. Орландовци. Със заповед № РД-57-2853/1993 г. имотът е бил деактуван в полза на наследниците на Нисим Аладжем. С така поисканата информация, правилно задължения субект е преценил, че тя не е обществена по своя характер, а исканите данни засягат личността на трети лица и не се субсумират в понятието обществена информация. В случаите на липса на съгласие от третото лице за предоставяне на търсената обществена информация, разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дава на административния орган правото на свободна преценка дали да откаже достъп до поисканата информация, или да го даде в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до това лице. В настоящия случай, видно от съдържанието на кореспонденцията между жалбоподателката и директора на Дирекция "Общинска собственост", административния орган е преценил, че следва да откаже достъп. Тази преценка обаче е в сферата на оперативната самостоятелност на субекта по чл. 3 от ЗДОИ и представлява само правна възможност, без да бъде задължение за него, поради което не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд, която е постоянна и непротиворечива. Предвид изложеното атакуваният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него - неоснователна. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил несъответно на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което жалбата на Павлина Андреева следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,