Решение № 6559 от 20.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Т. Иванов от гр. Димитровград, чрез процесуален представител адв. В. Челебиев, срещу Решение 724 / 02.11.2022 г., постановено по адм. дело 673 / 2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-26-247-1/22.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-558/01.06.2022г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Хасково. Наведените в жалбата доводи относно игнориране доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са възражения относно обективираните в първоинстанционното решение изводи досежно липсата на предпоставките, установени в нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, в резултат на неправилно зачитане като продължителност трудовия стаж от втора категория, за периода 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г., като се признават 09 м. и 20 дни. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт от пенсионния орган. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Запрянова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което първоинстанционният съд правилно е констатирал липсата на правно основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 КСО, във връзка с изискуемите 15 години осигурителен стаж, положени при условията на втора категория труд. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-26-247-1/22.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-558/01.06.2022г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, издадени в изпълнение на влязло в сила Решение 295/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 536 / 2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение 1012-26-176-3/12.05.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ Хасково и преписката е върната на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Т. Иванов Заявление с вх. Ц2113-26-1568 от 06.10.2020 г. В мотивите към решението, при първоначалното разглеждане на спора, съдът приема, че спорният по делото въпрос е относно наличието на предпоставките за придобиване от страна на жалбоподателя на ЛПОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В тази връзка е прието, че в съдебното производство по безспорен начин е установено, че през периода от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. Т. Иванов е полагал труд като шофьор на товарен автомобил Роман с товароподемност 16 тона и съответно, че са налице основания за квалифицирането на положения труд в посочения период, като такъв при условията на втора категория. След връщането на преписката, от страна на административния орган в изпълнение на съдебното решение отново е изследван въпросът за осигурителния стаж, положен от Т. Иванов. Възприемайки мотивите на съда относно категорията на положения труд в посочените периоди, административният орган повторно намира, че на Т. Иванов не се следва пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има навършени [възраст], при наличие на изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст 101, но няма 15 години при условията на втора категория труд, а има 14 г. 11 м. и 14 дни, съответно на основание чл. 68, ал. 1 - 2 и чл. 69б, ал. 1 - 2 и ал. 5 КСО отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При анализа на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че зачетеният стаж на оспорващия е определен при съобразяване указанията на съда по прилагане и тълкуване на материалния закон, дадени с Решение 295/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 536/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, и е правилно изчислен - в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и математически коректно. Посочено е, че повторният отказ е постановен при различни фактически основания, поради което не е налице идентичност между двата отказа на административния орган относно съдържанието им. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд приема, че повторният отказ е постановен след изпълнение на дадените указания по прилагане на закона с влязлото в сила съдебно решение, поради което не му противоречи. Първоинстанционният съд обосновава извод за материална законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, поради което отхвърля същата. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Спорен от правна страна е въпросът дали при повторното произнасяне на пенсионния орган са съобразени указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение 295/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 536 / 2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Върховният административен съд намира, че съгласно чл. 177, ал.1 АПК индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание и предмет. В контекста на изложеното, при систематичното тълкуване на разпоредбата чл. 177, ал.2 АПК се налага изводът, че повторно издадения административен акт не следва да противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в диспозитива. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно приема, че в случаи когато указанията на съда са били по приложението на материалния закон и по съществото на спора, следва да се прецени тяхното изпълнение. С цитираното съдебно решение са дадени задължителни указания по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК по въпроса за категорията на положения от жалбоподателя труд за два периода - от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. В съдебното решение са изложени мотиви, че от събраните доказателства може да се направи несъмнен извод, че през периода от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. Т. Иванов е полагал труд при условията на втора категория. При повторното произнасяне на пенсионния орган са взети предвид и двата горепосочени периода, като са признати за труд от втора категория. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, се установява, че превръщането на стажа от втора категория в трета, както и сумирането на числата, съответно изчисляването на общия трудов и осигурителен стаж, е извършено математически правилно от органа. За времето от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. оспорващият е полагал труд за период от 00 г. 09 м. и 20 дни, който е зачетен с тази продължителност за стаж от втора категория и съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните в тази й част. Съгласно чл. 96, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), във вр. с §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. Предвид изложеното полученият сбор за осигурителния стаж от втора категория - 14 години, 11 месеца и 14 дни е в пълно съответствие с мотивите на цитираното съдебно решение по въпросите, по които обективните предели на формираната му сила на пресъдено нещо се простират, а именно категорията на положения за периодите от 21.10.1986 г. до 01.12.1988 г. и от 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. труд. При проверка на изложеното в решението на директора на ТП на НОИ Хасково се установява, че превръщането на стажа от втора категория в трета, както и сумирането на числата, съответно изчисляването на общия трудов и осигурителен стаж, е извършено математически правилно. Тоест в случая, въпреки че е възприел изцяло мотивите на съда относно категорията труд, административният орган е приел, че от страна на заявителя отново не са изпълнени всички изисквания за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 69б, ал. 2 КСО. Повторният отказ е постановен при различни фактически основания, поради което не е налице идентичност между двата отказа на административния орган относно съдържанието им, при липса на противоречие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвър-деното с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на ус-тановените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, по-сочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща отказ за от-пускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето Т. Иванов, тъй като същият няма 15 години при условията на втора категория труд. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице со-чените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в си-ла. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъж-дане на разноски от ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната по-мощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Т. Иванов следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Хасково съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,