Решение № 3434 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11/2009 г.

Решение № 3434 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 12330/17.11.2008 г. постановено по адм. д. № 5201/2008 г., Върховният административен съд, II отд., тричленен състав отхвърля жалбата на Любомир Аспарухов Кръстев от срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 41 по протокол № 13/19.03.2008 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 му е наложено дисциплинарно наказание " дисциплинарно освобождаване от длъжността " съдия " Районен съд гр. Плевен и от длъжността " административен ръководител" на районен съд гр. Плевен. Срещу решението е подадена касационна жалба от Любомир Аспарухов Кръстев от гр. Плевен с наведени оплаквания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Предлага решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното решение на Висшия съдебен съвет. Ответникът Висш съдебен съвет не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на Върховния административен съд, II отд. е приел за законосъобразно решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание. Решението е законосъобразно. Установено е било от доказателствата по делото, че производството пред административния орган е образувано по две отделни предложения: това на Министъра на правосъдието № 91-00-129/30.08.2007 г. и на административният ръководител- председателя на окръжния съд гр. Плевен за налагане на дисциплинарно наказание " дисциплинарно освобождаване от длъжност "съдия "в РС гр. Плевен и дисциплинарно освобождаване от длъжността " административен ръководител на районния съд гр. Плевен, за което е било образувано дисципл. д. № 9/2007 г. към което е било присъдено и предложението на министъра на правосъдието. Двете направени предложения са свързани с различното поведение на касатора. Установено, че първото касае нарушение на правилата за професионална етика на съдиите в България - чл. 5, ал. 2 и 5, за това, че е управлявал собствения си автомобил в нетрезво състояние, без необходимите документи за самоличност, неподчинение на органите на реда, отказ да се установи наличие на алкохол и по двата начина на ЗДвП и напускане мястото на проверката без разрешение, които обстоятелства са установени в хода на административното производство и и не са опровергани по категоричен начин, за да се приеме обратното. Второто от предложенията, това на председателя на окръжен съд гр. Плевен е направено след извършена извънпланова тематична проверка, при която е констатирано забавяне на голям брой наказателни, граждански и административни дела за периода 1.01.2006 г. до 31.07.2007 г., за което е поискано ангажирането на дисциплинарната му отговорност като ръководител на РС гр. Плевен по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Следва да се отбележи, че при налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност "съдия", назначения административен ръководител на даден районен съд не би могъл да остане на такава длъжност, дори и без да му е наложено това наказание, тъй като с освобождаването от длъжността "съдия" е загубил качеството си на магистрат. Липсата на изискванията установени със закона за длъжността "съдия" автоматично водят до лишаване от възможността да се изпълнява длъжността - административен ръководител на даден съд, която длъжност не е самостоятелна. Установено е било по безспорен начин нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от етичните правила на съдиите, след като са били налице основания за отвод по две НОХД №№ 2221/2005 и 2222/2005 г. Ето защо не би могло да се приеме, че не е налице едно и също дисциплинарно нарушение, за което да са наложени две отделни наказания. Наложени са от ВСС две отделни наказания за две различни провинения по присъединеното дело № 9/2007 г., съответстващи тяхната тежест и вина. Така цялото административно производство по налагане на двете наказания се е развило на основание ЗСВ в сила от 10.08.2007 г. след като производството пред административния орган е образувано на 30.08.2007 г., а самия акт следва да се преценява за законосъобразност към момента на издаването му. Във тази връзка решаващият състав на съда е характеризирал дисциплинарните провинения и правилно е приложил относимите материалноправни норми на ЗСВ, включително е тези на Правилата за професионална етика - чл. 5, ал. 2, чл. 4, ал. 1, т. 3, които след като не са отменени са правно приложими. В случая следва да се отбележи, че независимо каква норма се прилага, след като са констатирани и доказани действия, с които се накърнява престижа на съдебната власт и уронване на доверието в нея и са допуснати нарушения на етичните правила и норми и вкл. и неспазване на сроковете по процесуалните закони, всички те са основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрата и налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като в този случай наложените наказания съответстват на тежестта на извършеното им. Ето защо оплакването за допуснато приложение на отменени правни норми, с което да е нарушен закона е неоснователно. Съдът е провел пълен контрол за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Изпълнено и задължението да провери законосъобразността му въз основа на представените от страните доказателства релевантни към делото, още повече, че не се поддържат основания по чл. 146, ал. т. 1 и 2 и 5 от АПК, поради което оспорения акт е преценен с оглед на останалите основания за отмяна по чл. 146 АПК. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е също неоснователен. Мотивите на един административен акт могат да се съдържат в други предхождащи го актове. Такива се съдържат в съобразителната част на решението от 11.03.2008 г. на дисциплинарния състав по д. д. № 9/2007 г., приети от административния орган и послужило като основание за издаване на атакуваното решение. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са изводите за мотивираност на оспореното решение в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 2 от ЗСВ. Законосъобразни са съображенията и за липса на нарушено право на защита, както обосновано е прието. Разгледани са представените възражения и доказателства на касатора, а липсата на изрично произнасяне по доказателства и приемане на същите не може наведе на извод за допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и на принципа на " истинност" залегнал в разпоредбата на чл. 7 от АПК. При така възприетата фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, съдът е постановил решението в съответствие с материални закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което е обосновано. Събрани са и са обсъдени всички относими към делото доказателства и решението е постановено въз основа на тях. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК