Решение № 5530 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2011 г.
ВАСVII отделение17.04.2012 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 108/2011 г. Административен съд - Кюстендил. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5530 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Емилов Василев от гр. Кюстендил против решение № 124 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 108/2011 г. Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 90010/31.05.2010 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Кюстендил за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдебнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата правна норма, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената принудителна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление (чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП), което се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия. С него се удостоверява правоспособността на водача. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Контролните точки служат от една страна за отчитане на извършените нарушения от водач, а от друга страна имат и санкционен характер, тъй като според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при отнемане на всички контролни точки, водачът губи правоспособността си. Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на водача да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по отношение на Александър Василев са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС, тъй като е загубил придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството в съответното поделение на МВР. След като е обсъдил в съвкупност релевантните по делото факти, съдът е заключил, че спрямо жалбоподателя има издадени осем наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, с които са му отнети съответния брой контролни точки, като общо на Василев са отнети 48 контролни точки, поради което лицето е изгубило придобитата правоспособност и за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че наказателните постановления са влезли в сила. Връчени са лично на адресата и няма данни да са обжалвани в законоустановения срок. Съдът правилно е разгледал и обсъдил тези наказателни постановления, описани във фактическата част на оспорения административен акт, тъй като контролът за законосъобразност се свежда до съдебна проверка на фактическите обстоятелства, посочени от издателя на заповедта. Като е приел, че визираните в заповедта наказателни постановления са надлежно връчени и влезли в сила, съобразявайки отнемането на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължението на последния по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Касаторът не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат е определен максимален размер на контролните точки
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта, както сочи чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В случая, както правилно е прието в обжалваното решение, наказателните постановления са надлежно връчени на адресата и са влезли в сила. Броят на контролните точки е определен по силата на закона и не се променя. Водачът е получил пълния им размер при първоначално издаване на свидетелството за правоуправление, при действието на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат . При издаване на последващо свидетелство броят на контролните точки не се променя (чл. 2, ал. 2 от действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи). Представените доказателства безспорно установяват, че на Василев са отнети всички 39 контролни точки за периода до издаване на оспорената заповед. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да приложи принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Съответен на закона е и изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за зачитане на възстановени 1/3 от контролните точки на водача. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото. Липсват и доказателства за изпълнение на императивното изискване за погасяване на публичното държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Това препятства възможността за възстановяване на отнети контролни точки, независимо от успешното приключване на курса за допълнително обучение. Като не са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и при условие, че касаторът не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за частично възстановяване на контролните точки, не може да се позовава на благоприятни за него последици от проведеното допълнително обучение. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Александър Василев, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.