Решение № 12136 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2018 г.

Решение № 12136 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Шишков, от гр. [населено място] чрез адв. Деков против Решение № 79/12.01.18 г. по адм. д. № 958 от 2017 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на Директора, на Дирекция "ОДОП" Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 13 292, 22 лв., ведно е прилежащи лихви в размер на 7 978, 85 лв., както и допълнително установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. общо в размер на 2 970.52 лв. и лихви за просрочие за 1 531, ЗЗ лв.. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отдаването под наем на имущество, което е частна собственост на физическото лице, придобито по наследство в режим на съсобственост, не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр. Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на Директора, на Дирекция ОДОП Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 13 292, 22 лв., ведно е прилежащи лихви в размер на 7 978, 85 лв., както и допълнително установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. общо в размер на 2 970.52 лв. и лихви за просрочие за 1 531, ЗЗ лв.. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Шишков против РА. Точно е установил фактическата обстановка, която не е спорна за страните и е следната: Д. Шишков е съсобственик с още четири физически лица на недвижим имот - сутеренен етаж от масивна сграда, включен в банков офис със застроена площ от 166, 83 кв. м. и разгъната застроена площ от 475, 75 кв. м., намиращи се в гр. Пловдив, площад "Джумая" № 2, който, въз основа на договор за наем е бил отдаден под наем на "ПроКредит Банк България" АД за срок от 10 години. Органът по приходите и първоинстанционният съд са приели, че доходът от наем е реализиран от ревизираното лице в резултат от извършвана от него независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и следва да се начисли ДДС за получената наемна цена. Отделно от това правилно са начислили допълнително ДДФЛ върху недекларирани доходи от наем на земи на "Кънекшьн" ООД. Решението е правилно. Пред първоинстанционният съд не е имало спор по установените факти, а спорът е бил правен. От значение за разрешаване на спора между страните е отговорът на въпроса – отдаването под наем недвижими имоти от РЛ, може ли да се квалифицира като независима икономическа дейност. Основният довод на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че отдаването на процесния имот под наем през ревизирания период представлява независима икономическа дейност. Настоящата касационна инстанция намира изводите на АС за правилни. АС е отделил спорното от безспорното и е посочил, че в случая не е налице спор по фактите, а основният спорен въпрос е дали дейността, респ. доходите от дейността по отдаване под наем в периода 2009 - 2011 г., попадат в определението за независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС. Тази разпоредба дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В процесния случай правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че ревизираното лице е осъществявало такава дейност. При установено по безспорен начин по делото обстоятелство за отдаване под наем на притежаваният от него имот, законосъобразни са изводите от приходните органи и от първоинстанционния съд, че се осъществява именно такава дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Реализирането на доходи от такава дейност несъмнено подлежи на облагане по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Понятието независима икономическа дейност е обект на тълкуване в редица решения на СЕС, голяма част от които са анализирани в обжалваното решение. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от касатора практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. ЗЗ от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции. Като е обсъдил голяма част от тях АС правилно е стигнал до извод, че отдаването под наем за периода 2009 – 2011 г. е с цел да получава редовен доход от имота и следва да се приеме, като независима икономическа дейност. Така в т. 29 на решение по дело С-230/94 като такива могат да се използват продължителността на периода, полученото възнаграждения и др. От значение е, доколко дейността е осъществявана редовно. В ЗДДС не се съдържа определение на понятието "редовно", нито определение на понятието "инцидентни доставки". В контекста, в който е употребено понятието "редовно" следва, че за да е независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. Видно от дългия период на отдаване под наем е, че не се касае за инцидентни необлагаеми доставки. Напротив тези факти дават основание да се направи извод за редовност на осъществяваната дейност. Очевидно от представените договори за наем следва, че многократно и системно са извършвани с цел получаване на редовен доход от отдадената под наем собственост. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно съпружеската имуществена общност на влога на жалбоподателя, по който са превеждани парите за наем. В случая е безспорно, че процесния недвижим имот е лична собственост на ревизираното лице и не попада в обхвата на СИО, поради което и доходът от него е личен. Безспорен е и факта, че доходите от отдаденото под наем имущество на "Кънекшьн" ООД не е деклариран, поради което и правилно е обложен с данък върху доходите на физически лица. При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 806, 38 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение