Решение № 3243 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2008 г.

Решение № 3243 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "СК" ЕООД - гр. Трявна, срещу решение № 251 от 25.06.2008 г., постановено по адм. дело № 199 от 2008 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 533 от 26.11.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Габрово, потвърден с решение № 49 от 25.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените от органа по приходите изводи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да се отмени изцяло и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител - Силвия Цацинова, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище относно правилността на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Велико Търново, е отхвърлена жалбата на "СК" ЕООД против ревизионен акт № 533 от 26.11.2007 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - Габрово, потвърден с решение № 49 от 25.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. За да постанови това решение, съдът е приел следното: По отношение на доставките по 2 бр. фактури, издадени от "Еделвайс Ян" ЕООД - гр. Габрово, имащи за предмет услуги - комисионни възнаграждения за реализация на ламарина, съдът е обсъдил представените доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган правилно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС (отм.) поради липса на данъчно събитие, а оттам и на доставка по фактурите от "Еделвайс Ян" ЕООД. В хода на ревизията на "СК" ЕООД е извършена насрещна проверка на доставчика "Еделвайс Ян" ЕООД, в резултат на което са представени комисионен договор между "СК" ЕООД и "Еделвайс Ян" ЕООД от 3.01.2004 г. и протокол към същия договор, в който са били посочени лица, с които чрез посредничеството на дружеството доставчик са били сключвани сделки с посочения предмет. Съдът е приел за обосновани изводите на ревизиращия орган, че макар и направени в периода на действие на комисионния договор, доставките между "СК" ЕООД и посочените в протокола лица не са извършени в изпълнение на този договор. Настоящата инстанция споделя изводите, направени от първоинстанционния съд, досежно изискването за реално извършване на доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) като условие за възникване на правото на данъчен кредит. При направения задълбочен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, нито е тълкувал едностранно или превратно доказателства. Обосновано съдът е приел, че няма доказателства доставките между "СК" ЕООД и контрагентите му "Полет 21" ЕООД, "Балканкар Заря" и "Хидромонтаж-Л" ООД да са осъществени с посредничество на "Еделвайс Ян" ЕООД, поради което и не е налице доставка по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Този извод е аргументиран както чрез събраните при проверки на цитираните дружества доказателства, така и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което е установено, че по издадените фактури от "Еделвайс Ян" ЕООД има отчетени приходи при доставчика, но няма определяеми разходи, свързани с изпълнението на поетите задължения по комисионния договор. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу ревизионния акт в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Велиян Трейд" ЕООД, "Булар 73" ЕООД, "Аглая" ЕООД и "Гейли 13" ЕООД, с предмет на доставките авансово плащане за публикуване на рекламни банери в интернет пространството. Съдът е приел, че не са представени доказателства за реално осъществени услуги - създаване на рекламни банери и публикуването им в интернет пространството; липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за изпълнението на фактурираните услуги, както и не е доказано изработването на проекти на въпросните банери. Не е установено, че рекламните банери действително са публикувани в интернет. Не са ангажирани и доказателства относно лицата, на които преките доставчици са превъзложили изготвянето на рекламните банери. От друга страна съдът е приел, че липсват доказателства за извършено плащане по фактурите, поради което не е налице условието на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите с предмет на доставките авансово плащане за публикуване на рекламни банери. При извършените насрещни проверки на преките доставчици на жалбоподателя от тези субекти не са представени никакви доказателства за реалното извършване на услуга по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Изводът на органа по приходите за липса на реалност на доставките по процесните фактури не е опроверган нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство по обжалване на ревизионния акт. Жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване, в което да установи положителния факт на реално извършени доставки на услуги, като негова е била доказателствената тежест за това с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който страната следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи настъпването на изгодни за себе си правни последици. Такова доказване в случая не е осъществено. По делото не са представени никакви доказателства за реалното извършване на договорените услуги - публикация на рекламни банери на интернет сайтове. Представените по делото фактури не са доказателство за извършени рекламни услуги. Естеството на услугата - публикуване на рекламни банери, предполага предварително изготвяне на тези банери с определена форма, графичен дизайн и рекламно послание, като не е доказано както създаването на такива, така и тяхното публикуване. Няма данни за предаване на информация на хартиен, магнитен или друг вид носител, т. е. никой от доставчиците (преки и предходни) не представя доказателства от кого, как и къде са изработени рекламните банери, начина на тяхното пренасяне, вида, в който са били публикувани, от кого точно са публикувани, както не е доказано и правото на достъп до съответния сайт за публикуване на въпросните рекламни банери в него. За нито едно от дружествата доставчици не са представени документи, от които да е видно, че разполагат с необходимия технически, технологически и кадрови потенциал за извършване на услугата. От страна на касатора не са представени доказателства за публикуване на рекламните банери на определени дати през уговорения период на страните на посочените сайтове. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по издадените фактури с предмет на доставките авансово плащане за публикуване на рекламни банери в интернет липсват доказателства за осъществено плащане, поради което не е налице данъчно събитие и правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно на това основание. По отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Булет" ЕООД, с предмет на доставката "изготвяне на база данни" съдът правилно е приел, че липсва реалност на доставката, както и че не са представени доказателства за начисляване на данъка по фактурата. При извършената насрещна проверка на това дружество и в хода на производството пред първоинстанционния съд не са представени доказателства относно реалността на извършената услуга, както и за извършени плащания по фактурата. Не са ангажирани доказателства относно разходите по извършване на услугата, както и относно кадровата и техническата обезпеченост на доставката. Предвид изложеното съдът правилно е достигнал до извода за липса на предпоставки, обуславящи признаване на право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Булет" ЕООД. С обжалваното решение е потвърден ревизионният акт в частта, с която на жалбоподателя "СК" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. 12.2004 г. в размер на 1000 лв. по 1 фактура, издадена от "Мади" ЕООД, с предмет на доставката "печат на рекламни материали". За да постанови решението в тази част, съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното извършване на доставката по тази фактура. Изводът, направен от съда, се споделя и от настоящата инстанция. В хода на ревизионното производство, както и пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства относно кадровата и техническата обезпеченост на доставчика, както и за направените от него разходи по извършване на услугата. Не са представени договори, протоколи и други документи, доказващи действителното извършване на процесната доставка. С оглед така установената фактическа обстановка съдът правилно и обосновано е достигнал до заключението, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и основателно данъчният орган е отказал право на данъчен кредит по посочената фактура. Във връзка с възраженията в касационната жалба относно преобразуването на финансовия резултат на "СК" ЕООД за 2004 г. настоящата инстанция приема за правилни и обосновани изводите на съда. Същият е приел, че законосъобразно ревизиращите органи са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сума в размер на 64 900 лв., представляващи отчетени разходи за външни услуги по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици. По гореизложените мотиви съдът обосновано е стигнал до извода, че не е доказана реалността на процесните доставки. С оглед на това законосъобразно е приложена правната норма на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) и ревизиращите органи са пристъпили към увеличаване на финансовия резултат, тъй като е установено по безспорен начин, че разходваните суми са заплатени за услуги, без те да са били реално осъществени. Относно увеличението на финансовия резултат на "СК" ЕООД по ЗКПО (отм.) за данъчните периоди 2005 и 2006 г. със сума в размер на 3760 лв. за всеки отчетен период, представляваща отчетени разходи за абонаментно поддържане на нает склад, съдът е приел следното: По делото не се спори, че на 15.03.1999 г. дружеството е сключило договор, по силата на който ЕТ "Максим Ангелов" е поел задължение за поддържането на склад за срок от 5 години. Впоследствие срокът на договора е продължен до 2018 г. Въпросният склад е бил ползван от дружеството жалбоподател на основание договор за наем с ПК "Балкан" до 2004 г., след което то е освободило наетия обект и през 2005 и 2006 г. не са отчетени приходи от същия. Първоинстанционният съд е приел за установено, че през 2005 и 2006 г. са отчетени разходи за външни услуги по договора за ремонт и поддръжка, въпреки че в този период няма отчетени приходи, тъй като реално складът не е ползван. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗС (отм.), като е нарушен принципът на съпоставимост между приходи и разходи. В случая са отчитани разходи, без да е налице приход от дейността, поради което с размера на разходите, които са довели до намаляване на финансовия резултат, правилно е извършено увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,