Решение № 15226 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2010 г.

Решение № 15226 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Кула, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Ирена Иванова Велкова-Ангелова, срещу решение № 62 от 2.06.2010 г. по адм. дело № 90/2010 г. на Административен съд - гр. Видин. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че със заповед № 194 от 10.03.2010 г. касационният жалбоподател е отказал да отпусне на Емил Тодоров Стоянов от с. Старопатица, Видинска област, месечна социална помощ с мотиви: "Извършено пътуване зад граница през последните 12 месеца на собствени разноски - чл. 11, т. 7 ППЗСП." Емил Тодоров Стоянов е оспорил този отказ пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - гр. Видин с възражението, че посочените в писмо рег. № 6195 от 26.02.2010 г. на ОДП - гр. Видин 5 излизания от територията на Република България и 4 влизания за по един ден всъщност представляват отивания до митнически магазин на ГКПП "Връшка чука" и не представляват пътувания зад граница по смисъла на чл. 11, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В подкрепа на това възражение Емил Тодоров Стоянов е приложил към жалбата си до директора на РДСП две нотариално заверени декларации от негови колеги. С решение № 33 от 25.03.2010 г. директорът на РДСП е отхвърлил жалбата на Емил Тодоров Стоянов с мотиви: "Предвид удостоверената по служебен ред от ОД на МВР информация за задгранични пътувания, която по безспорен начин удостоверява напускането на територията на РБългария, директорът на Д"СП" - Кула правилно и законосъобразно е постановил отказ на основание чл. 11, т. 7 от ППЗСП." В мотивите на това решение липсва каквото и да било обсъждане на възражението, направено от Емил Тодоров Стоянов с подадената от него жалба. Само няколко дни след решението на директора на РДСП Министерският съвет на Република България с § 2, т. 4 на приетото от него Постановление № 53 от 1.04.2010 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 27 от 9.04.2010 г., е отменил т. 7 на чл. 11 ППЗСП. Сезиран с жалба от Емил Тодоров Стоянов, Видинският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил отказа на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед на точното прилагане на чл. 11, т. 7 ППЗСП директорът на ДСП е бил длъжен да установи не само факта на пътуването зад граница, но и обстоятелството дали то не е било осъществено на собствени разноски. Неизпълнението на задължението за пълно изясняване на обстоятелствата по случая било съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 26, ал. 6 ППЗСП преди неговата отмяна с § 8, т. 4 на цитираното по-горе ПМС № 53 от 1.04.2010 г. С касационната жалба е инвокиран единственият довод, че "не е налице такова нарушение, като се има предвид признанието на жалбоподателя, че пътуванията са неколкократни, мотивирани със задоволяване на битови потребности и на собствени разноски." Този довод е неоснователен, а оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно. Оспореният от Емил Тодоров Стоянов отказ е приравнен индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 (in fine) АПК, а според чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния случай нито социалният работник, изготвил социалната анкета, нито директорът на РДСП, пред когото Емил Тодоров Стоянов е направил посоченото по-горе възражение и е представил писмени сведения по чл. 44 АПК, са обсъдили неговото обяснение, че удостоверените от ОДП - гр. Видин неколкократни негови излизания извън територията на Република България всъщност са посещения на митнически магазин (вероятно на сръбска територия, а Република Сърбия не е член на Европейския съюз) в района на ГКПП "Връшка чука". Липсата на дължимото обсъждане на обясненията и възражението, дадени от Емил Тодоров Стоянов, е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК и съставлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Сега касационният жалбоподател при решаването на въпроса по същество следва да прецени освен обясненията и възражението на Емил Тодоров Стоянов и новото съществено за случая обстоятелство - отмяната на т. 7 от чл. 11 ППЗСП. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,