Решение № 5488 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2018 г.

Решение № 5488 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. "Водоснабдяване и канализация – С." ООД, чрез адв. С. Р. обжалва решение № 173/19.10.2018 г. на Административен съд – С., постановено по адм. дело № 308/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 55/17.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" относно установените задължения за такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер на 67 395. 16 лева и лихви за забава в размер на 26 212. 66 лева за периода от 01.04.2012 г. – 17.08.2017 г. по издадено разрешително за водовземане № 31510118/09.12.2008 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната част. Основното оплакване е за неправилна преценка на първоинстанционния съд по валидността на акта. Касаторът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е налице надлежно заместване по силата на изрична заповед, издадена от титуляра на правомощията. Позовава се на мотивите по тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2002, според което отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. Другото оплакване е по отношение законосъобразността на потвърдените от съда лихви за забава. Счита, че публичните вземания за такси не са определени по основание и размер и не са изискуеми, поради което не се дължат лихви. В касационната жалба се оспорват и изводите на първоинстанционния съд относно оспорването на прококол № СЛ 456/26.07.2017 г. по реда на чл. 193 ГПК. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което оспореният акт да се обяви за нищожен или да бъде отменен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 55/17.08.2017 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД са установени задължения за такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 88 187. 18 лева и лихви за забава 49 172. 59 лева. Първоинстанционният съд е отменил акта в частта на установеното задължение за 2010 г. в размер на 20 792. 02 лева и съответните лихви от 14 078. 52 лева за периода от 01.01.2011 г. – 17.08.2017 г. и в частта на лихвите за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. за сумата над 26 212. 66 лева до 26 634. 07 лева. Жалбата на "Водоснабдяване и канализация – С." ООД против установените задължения за такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в размер на 67 395. 16 лева и лихва за забава за периода от 01.04.2012 г. до 17.08.2017 г. в размер на 26 212. 66 лева е отхвърлена като неоснователна. Предвид обстоятелствената част и искането на дружеството в касационната жалба, предмет на касационното обжалване е решението в отхвърлителната част. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е благоприятен за оспорващия и е влязъл в сила, тъй като не е обжалван в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да отхвърли жалбата съдът е описал подробно установените по делото факти и е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Искането на дружеството за прогласяване нищожност на акта е отхвърлено като неоснователно. В мотивите си съдът е приел, че компетентността за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания за такса по водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ е на директора на съответната Басейнова дирекция. Обосновал е извод за валидно издаване на оспорения акт при условията на заместване, тъй като в случая са представени доказателства както за обективна невъзможност на титуляра - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" да изпълнява функциите си (ползване на платен годишен отпуск в периода, в който е издаден актът), така и за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт. Приел е, че при издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззетите водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010 – 2016 г. Дружеството е уведомено за започване на административното производство заедно с връчената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. С решението, оспорването на истинността на констативен протокол СЛ 456 от 26.07.2017 г. е признато за недоказано. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че са изпълнени предвидените в закона основания за издаване на АУПДВ. Посочил е, че таксите са дължими съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ и не са представени доказателства, че са платени. В хода на съдебното производство размера на определените задължения е потвърден и от заключението на съдебно – техническата експертиза. По отношение на лихвите, съдът въз основа на действащата по време тарифа е приел, че таксите за водовземане от подземни води за процесните периоди на 2011 – 2016 г. са изискуеми в срок до 31. 03 на следващата година, поради което се дължат от 01. 04. на съответната година. Доводите на дружеството – жалбоподател, че задължението за заплащане на такса и съответно изпадането в забава възниква от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното за конкретния размер, срок и банкова сметка за плащането им, са отхвърлени като неоснователни. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. В съответствие с чл. 168 АПК съдът е извършил дължината проверка за законосъобразност на оспорения АУПДВ на всички основания по чл. 146 АПК. Законосъобразна е преценката на административния съд по валидността на акта. По силата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ правомощията по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за незаплатените такси по Закона за водите, е на директорите на басейнови дирекции. По делото не е спорно, че в разглеждания случай оспореният акт е издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при условията на заместване. Неоснователно е възражението на касатора, че заместването е оправомощаване на друго лице с правомощия на директора на басейнова дирекция от страна на горестоящия административен орган – министъра на околната среда и водите. За разлика от делегирането на правомощия при заместването на административния орган не е налице прехвърляне на правомощия от един орган на друг. При заместването един служител, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник, действа вместо замествания. С издаването на административния акт заместникът не упражнява собствена компетентност, а издател на акта е компетентният административен орган. В този смисъл е и тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2002, на което се позовава касаторът. Съгласно константната съдебна практика релевантните за заместването юридически факти са качеството заместник по служба, наличието на изричен акт за заместване и обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражнява. Законосъобразно съдът е приел, че тези условия са изпълнени – установено е, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията за титуляра, заемащ длъжността директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", поради разрешен годишен отпуск към момента на издаване на АУПДВ. Установено е също, че актът е издаден от заместник, определен като такъв с изрична заповед да упражнява функциите на директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в пълен обем. При липсата на нормативно установени ограничения в заместването, по принцип, неспазването на правилата за вътрешноорганизационното разпределение за заместване, само по себе си не прави административния акт недействителен / арг. от К. Лазаров, "Административно право", изд. "Фенея", стр. 100 -103/. Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Съдът е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт и обосновано е приел, че задължението за заплащане на таксите за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ възниква ex lege, а не от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното. Законосъобразен е изводът му, че предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване, не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г.) - до 31.03. на следващата година. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни са и касационните доводи относно решението в частта, в която на основание чл. 195 ГПК, съдът е признал, че не е доказано оспорването истинността на констативен протокол № СЛ 456/26.07.2017 г. съставен от главни експерти в дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касае за оспорване на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и доказателствената тежест е на дружеството, което го оспорва и не е изпълнена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,