Решение № 124 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 191/2015 г.

Решение № 124 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 191/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Н. С., чрез пълномощника му адвокат А. и на А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П., чрез пълномощника им адвокат Л. Ч., срещу въззивно решение № 1763 от 23.10.2014 г. по гр. дело № 1861/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 170/28.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1763 от 23.10.2014 г. по гр. д. № 1861/14 г. на Пловдивския окръжен съд с оглед евентуална нищожност на решението. В касационната жалба на В. С. се сочи, че въззивното решение е нищожно, тъй като не съдържа разбираеми мотиви по исканията и възраженията на страните, а от диспозитива му не става ясно в коя част се обезсилва първоинстанционното решение и в коя част то се оставя в сила. Излагат се оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. В касационната жалба на А. Т. Д., В. В. П. и Д. А. П. се твърди, че въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени като неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав II г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е обезсилено № 132/2014 г. по гр. д. № 533/2013 г. на Районен съд - Асеновград в частта, с която е обявена недействителност спрямо П. С., А. С., Л. С., М. К., Г. К., Е. К., Н. Н., В. Н., Л. Н., Т. Т., Г. Й., М. А. и Г. В. на дарение, обективирано в нотариален акт № 139/2002 г., по силата на което А. Д. е дарила на В. П. 1/20 ид. ч. от ПИ 99087.9.32 и 99087.8.31 в м. "Д. ореха", ПИ 99087.19.60 в м. "А." и ПИ 99088.15.67 в м. "К. нива" и на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140/2002 г. по силата на който А. Д. е продала на В. П. 4/20 ид. ч. от същите четири недвижими имоти. Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с конституиране на задължителни другари, преобретатели на имотите в м. "А. " и в м. "П. " С. И. И. и [фирма]. В останалата част, с която е допусната делба между П. С., А. С., Л. С., М. К., Г. К., Е. К., Н. Н., В. Н., Л. Н., Т. Т., Г. Й., М. А., Г. В. и А. Д. на имоти ПИ 99087.9.32, 99087.8.31, 99087.19.60, 99087.18.40, 99088.15.67, и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на същите имоти по отношение на В. П. и Д. П., решението е оставено в сила. Искът за делба е предявен от П. С., А. С., Л. С., М. К., Г. К., Е. К., Н. Н., В. Н., Л. Н., Т. Т., Г. Й., М. А. срещу Г. В. и А. Д. за делба на подробно описаните земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Ищците са твърдяли още, че с нотариален акт № 139/2002 г. ответницата А. Д. дарила на ответника В. П. 1/20 ид. ч. от притежаваните от нея 5/20 ид. ч. от имотите. С нотариален акт 140/2002 г. Д. е продала на П. по време на брака му с ответницата Д. П. останалите 4/20 ид. ч. от собствените си идеални части от имотите. Сделките са извършени без знанието и съгласието на останалите съсобственици и в противоречие с разпоредбата на чл. 76 ЗН, поради което е заявено искане да бъдат обявени за нищожни. Ответникът П. е релевирал възражение за придобивна давност по отношение на имоти ПИ 99087.18.40, м. "П. " и ПИ 99087.19.60, м. Арменка" за което се е снабдил с К. и преди завеждане на иска имотите са прехвърлени на трети лица. Първоинстанционният съд е обявил за относително недействително спрямо ищците и ответника Г. В., дарението по нотариален акт № 139/2002 г. на 1/10 ид. ч. от процесните делбени имоти и договора за покупко-продажба на 4/20 ид. ч. от тях по нотариален акт № 140/2002 г., отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 107/2008 г., допуснал е делба между ищците и ответниците А. Д. и Г. В. при посочените квоти на всички имоти, вкл. ПИ 99087.19.60 и ПИ 9908718.40. и е отхвърлил иск за делба по отношение на В. и Д. П. По въззивна жалба на А. Д., В. П. и Д. П. въззивният съд е постановил обжалваното решение. Посочил е, че правилно е обявена относителната недействителност на извършените прехвърляния, П. не са придобили по давност делбените имоти. По отношение на имотите в м. "П." и м. "Арменката" П. са се разпоредили като са ги продали на [фирма] и на С. И. И., които не са участвали в процеса в качеството им на необходими другари. Освен това е приел, че първоинстанционното решение за имотите в посочените местности следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за конституиране на посочените приобретатели. Същевременно с диспозитива на въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е обявена относителната недействителност на разпоредителните сделки и делото върнато за ново разглеждане с конституиране на задължителни другари. В останалата част, с която е допусната делбата, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивното решение е нищожно. То е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат. Този порок не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се. Изразената в разглеждания случай от въззвният съд воля не може да бъде изведена вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. Поради това не може да се направи и извод дали са налице допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки. Ето защо следва по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК да се прогласи нищожността на въззивното решение и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.