Решение № 6396 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2012 г.

Решение № 6396 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на АЕБТРИ - гр. София против Решение № 1005/8.06.2012, постановено по адм. дело № 338/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ - гр. София като е потвърдено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 3/5.12.2011 г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 81/1.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението не е мотивирано и същото не е съобразено с изискването на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на Митница Бургас, редовно призован не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на АЕБТРИ-София срещу ППСПДВ № 3/05.12.2011 г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 81/1.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници". По силата на постановлението АЕБРТИ са определени за плащане мито в размер на 7 086,13 лева и ДДС в размер на 13 227,44 лева, като отговорността на асоциацията е ангажирана в качеството й на гарантираща асоциация - поръчител по карнет ТИР XZ59618274., в качеството й на солидарен длъжник по приключила със злоупотреби или измама транзитна операция по карнет ТИР и влязло в сила Решение № 1071/24.03.2009 г. на Началника на МП Лесово за определяне размера на възникнало публично вземане за мито, ДДС и лихви за титуляра на ТИР карнета - "Иви - Транс" ЕООД, до размера на определените задължения. Основателно е възражението на касатора, че митническите органи не са направили възможното да потърсят отговорността от пряко дължащото дружество, преди да предяви иск към гарантиращата организация, чрез издаване на процесното ППСПДВ. По делото не са представени доказателства от митническите органи, че митните сборове не могат да бъдат събрани. Изпълнителното дело не е приключило, нито има данни по него да са предприети каквито и да било действия по принудително събиране на вземанията. Изводът е, че са налице възможности за събиране на вземането от търговското дружество, вкл. и чрез използване на механизмите на международното сътрудничество. За да отхвърли жалбата на АЕБТРИ АС Бургас е приел, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за законосъобразно издаване на ППСПДВ. Решението е неправилно в обжалваната част. Солидарната отговорност по Конвенция ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Конвенцията, като международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.03.03 г. по дело № ТР-6/2002 г., е посочено, че само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на пряко задължените лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Основателно е възражението на касатора, че митническите органи не са направили възможното да потърсят отговорността от пряко дължащото дружество, преди да предяви иск към гарантиращата организация, чрез издаване на процесното ППСПДВ. По делото не са представени доказателства от митническите органи, че митните сборове не могат да бъдат събрани. Към 19.04.2012 г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу "Иви транс" ЕООД и образуваното изпълнително дело е активно. Изпълнителното дело не е приключило, нито има данни по него да са предприети каквито и да било действия по принудително събиране на вземанията. Нещо повече, налице са възможности за събиране на вземането от търговското дружество, вкл. и чрез използване на механизмите на международното сътрудничество. Това означава, че отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от КТИР, тъй като митническият орган не е спазил законоустановената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица. Предвид така установените факти, следва да се приеме, че не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания, първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице невъзможност за удовлетворяване вземанията на тези лица. В конкретния случай това не е установено, тъй като към момента на издаване на оспореното Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3/5.12.2011 г. срещу АЕБТРИ, не е доказана невъзможност да се удовлетворят държавните вземания от титуляра на карнета ТИР "Иви Транс" ЕООД - видно е, че изпълнителното дело против титуляра на карнета е все още активно и възможностите на изпълнителния процес не са изчерпани. Едва след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на пряко задълженото лице компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация, т. е. отговорността е в условията на последователност, а не на кумулативност. Ето защо, след като по делото не се установява, че към момента на издаване на процесното ППСПДВ срещу АЕБТРИ, е невъзможно да се удовлетворят държавните вземания от превозвача "Иви Транс", същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обжалваното пред АС Бургас ППСПВ се явява изцяло незаконосъобразно в цялост, поради което и следва да бъде отменено изцяло. Ето защо, независимо, че в частта, в която ППСПДВ е изменено, не е налице подадена жалба, решението на АС Бургас следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ППСПДВ № 3/5.12.2011 г., издадено от Началника на Митница Бургас. С оглед изхода на делото на АЕБТРИ следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции, за които има доказателства, че са платени - 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции. Съответно, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която се присъдени разноски в полза на бюджета на административния орган и в тежест на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,