Решение № 14857 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2020 г.

Решение № 14857 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6957/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 506 от 20.12.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 432/2019 г. С него се отменя по жалба на представляващия "МАГ 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ19066105/12.07.2019 г. на главен инспектор в Инспекция по труда Ловеч между Г. Маринов с адрес в [населено място] и "МАГ 2010" ЕООД гр. Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, като от съдържанието на жалбата се извличат като основания и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МАГ 2010" ЕООД взема становище чрез процесуален представител адвокат Христова от ВТАК в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, Г. Маринов не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираното постановление, издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните МАГ 2010 ЕООД и Г. Маринов. Възраженията са били за незаконосъбразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата приложени с административната преписка и събраните пред съда е установил от фактическа страна, че описаната в постановлението фактическа обстановка не се обосновава с доказателствата по делото. Пребиваването на Г. Маринов в деня на проверката в обект на дружеството и извършването на дейности по разчистване в овощната градина приел за недостатъчни от фактическа страна за да се изведе извод, че се предоставя работна сила в рамките на работно време с машини и средства на дружеството, за което ще се заплаща трудово възнаграждение. По време на проверката действията на административния орган по установяване на елементите на трудовото правоотношение са в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК поради което съдът е отменил постановлението като незаконосъобразно. Решението е правилно. От съществено значение за правилното решаване на спора по делото е установяването от фактическа страна на поведението на страните. Установяването на това поведение следва да се съпостави с елементите на трудовото правоотношение съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. В случая съдът обосновано е приел, че установената фактическа обстановка не отговаря на фактическия състав на трудовото правоотношение. Попълването на декларация от проверяващия орган от името на Г. Маринов, в която се съдържат най съществените данни за фактическите и правни изводи относно взаимоотношенията между МАГ 2010 ЕООД и Г. Маринов е негодно доказателство, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Административният орган е длъжен да установи всички факти и събере всички доказателства служебно преди издаване на административния акт в изпълнение на законовите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая всеки от елементите на трудовото правоотношение следва да бъде установен по несъмнен начин, ако не, то е налице нарушение на административно производствените правила основание по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт. Решението в тази смисъл на съда е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски от ответника е неоснователно поради липса на доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение