Решение № 72 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2012 г.

Решение № 72 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1939 от 09.04.2012 г., постановено по административно дело № 651/2012 г., Административен съд София - град (АССГ) е отменил предписание, дадено в т. 10 от протокол за извършена проверка на 21.07.2010 г. и 29.07.2010 г. от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", отношенията при предоставяне на работната сила да се уреждат само като трудови правоотношения, като работодателят "Надежда ВИ и сие" ООД, с ЕИК 200384147, сключи писмени трудови договори с: Никола Йорданов Амдянов, Тодор Николаев Чакалов, Асен Ананиев Наков, Владимир Димитров Любенов, Иван Валентинов Иванов, Георги Асенов Здравков, Васил Петров Стоилов, Максим Йорданов Асенов и Благой Бойков Спасов, в срок до 02.08.2010 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област. Постановеният съдебен акт е атакуван с доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и решаване на делото по същество, като се признае за законосъобразно процесното предписание. Ответникът по касация - "Надежда ВИ и сие" ООД гр. София, ЕИК 200384147, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи жалбата срещу процесното предписание, с която е бил сезиран, Софийският градски административен съд е намерил, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона (основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК). Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното предписание. Оспореното предписание, дадено в т. 10 от протокола за извършена от инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" проверка не е било издадено по специалния ред на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ), а е издадено на основание чл. 404, ал. 1 от същия. Според чл. 405а, ал. 1, изречения 1-во и 3-то от Кодекса на труда когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление, в което се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съдът е обсъдил фактическия състав на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и нейната неприложимост в конкретния казус. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от кодекса е предпоставка за предписание да бъде сключен трудов договор. Определените в чл. 405а от кодекса правила са специален закон по отношение на чл. 404, ал. 1, т. 1 от същия, като имат императивен характер и поради това изключват възможността да бъде дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 вместо по чл. 405а, ал. 4 от кодекса, установяващо на първо място предоставяне на работна сила, което не е уредено като трудово правоотношение. Специалният ред на чл. 405а дерогира прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - когато контролният орган при проверката намери, че в конкретния случай се установява трудовоправно отношение, е длъжен да обяви съществуването му с постановление, а не с издаване на предписание. Издаването в случая на предписание за сключване на трудови договори по реда на общата разпоредба на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо административното производство. Отделно от изложеното, съдът обосновано е посочил, че за повечето от лицата не се установява съществуването на трудово правоотношение без сключен писмен договор, което е самостоятелно основание за извод, че предписанието е незаконосъобразно, понеже компетентният иначе административен орган без налични фактически основания е преценил съществуване на трудово правоотношение и незаконосъобразно е предписал сключването на трудов договор. Наличието на трудово правоотношение предполага регулярно престиране на работна сила с определено работно време и възнаграждение с постоянен характер, конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. В случая не са налице трудови правоотношения, които да изискват сключване на трудови договори. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на определен вид работа, при определен режим, заплащане, работно време, работно място. Предмет на процесните договори за изпълнение (подвид на договора за изработка, уреден в чл. 259 и следв. от ЗЗД) е възлагане на конкретна работа в зависимост от необходимостта и нуждите на строителния обект срещу определено възнаграждение. Видно от данните по делото, не става въпрос за трудово възнаграждение, свързано с продължителност на работния ден, не е уговорено наименование на характера на работата, свързана с длъжността, нито уговорка относно ползване на платен годишен отпуск или основно възнаграждение и допълнително заплащане за класове или за извънреден труд, което сочи, че уговорената сума по договорите за изпълнение има временен характер, изплаща се еднократно и не може да се приравни на заплата по трудов договор. Възнаграждението по сключените договори е било обвързано с извършеното, а не с предоставена работна сила. За изпълнителите по договорите не е налице постоянна заетост, същите не са били всеки ден (не е извършвана възложената работа през цялата работна седмица по чл. 136, ал. 1 от КТ), не са били обвързани с конкретно работно време (посоченото работно време в декларациите е работното време на обекта, а не на лицата, визирани в процесното предписание), а са били викани в конкретно определени дни в зависимост от нуждите на обекта, когато дружеството не е можело да се справи с възложения обем работа от съответния етап на строителството със собствени работници и техника, като денят и времето, когато е трябвало да се извърши възложената работа, са се договаряли между страните. Всички тези правнорелевантни факти обосновават правния извод, че разгледаните договори за изпълнение не регламентират трудови правоотношения и не е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са облигационни правоотношения - сключени са договори за изработка по ЗЗД, въз основа на които съответното лице се е задължило да извърши конкретно възложената му работа, за което е получило възнаграждение - лицето не е предоставяло работна сила по смисъла на КТ, а е дължало конкретен резултат. Абсолютно нормално е възложителят да проверява качеството и количеството на свършената работа, което обаче не е доказателство за йерархическа подчиненост и осъществяване на дисциплинарна отговорност, противно на касаторовите твърдения в тази насока. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че за изпълнението на възложената със сключените договори между страните работа е могло да се сключат трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, защото срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, макар да се сключва за извършване на определен вид работа, също се характеризира с работно време, място, възнаграждение, почивки, отпуски и т. н., каквито в конкретния случай не са налице. Като е стигнал до подобни изводи и е отменил обжалваното пред него предписание като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,