Решение № 3451 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2015 г.

ВАСII отделение28.03.2016 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 634/18.03.2015 г. по адм. д. № 3303/2014 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3451 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К.-Д., от гр. Варна, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 634/18.03.2015 г. по адм. д. № 3303/2014 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоистанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу акт за прихващане и възстановяване № 1428964/18.07.2014 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 572/23.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който е отказано да се извърши прихващане или възстановяване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: За да извърши възстановяване или прихващане, следва по безспорен начин да бъде установено наличието на недължимо платени суми за данъци или подлежащи на възстановяване такива съгласно ДОПК, каквито не са налице. Плащането, наредено от жалбоподателката в качеството й на съдебен изпълнител за внасяне на ДДС, поради допусната техническа грешка, не е недължимо внесена от нея сума в качеството й на съдебен изпълнител, поради което не са налице две насрещни вземания по смисъла на чл. 128 ДОПК. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В случая безспорно се установява, че след извършена публична продан на недвижим имот жалбоподателката в качеството й на частен съдебен изпълнител и регистрирано лице по ЗДДС следва на основание чл. 131 ЗДДС да преведе дължимия данък добавена стойност по продажбата в 5-дневен срок по банковата сметка на териториалната дирекция на НАП по приходите. С преводно нареждане от 31.03.2014 г. жалбоподателката като ЧСИ е наредила внасянето на ДДС в размер на 133 244, 66 лв. по банковата на ТД на НАП Варна - офис Добрич, но в същото като данъчнозадължено лице е вписано "А. Б." ЕООД, което дружество е всъщност длъжник и собственик на продадения по реда на публичната продан недвижим имот. В платежното нареждане е следвало като данъчнозадължено лице да се впише наредителят, а именно частен съдебен изпълнител. В резултат на допусната грешка от страна на ТД на НАП е извършено плащане на задължения на дружеството, а остатъкът от сумата от 42 383.14 лв. с акт за прихващане и възстановяване от 28.05.2014 г., връчен на управителя на "А. Б." ЕООД на 2.06.2014 г., е възстановен на дружеството. След отмяната на публичната продан със съдебно решение жалбоподателката е поискала възстановяване на сумата по реда на 129, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 83а ППЗДДС, като с обжалвания акт е отказано. Настоящата инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт за съответен на материалния закон: Разпоредбата на чл. 83а ППЗДДС регламентира процедура по възстановяване на преведен в НАП данък - в териториалната дирекция, където е регистриран собственикът на вещта - при отмяна на публичната продан, като и процедура по документирането и отчитането му. На основание чл. 83а, ал. 1 ППЗДДС при последвала отмяна на публичната продан преведеният в НАП данък се възстановява въз основа на искане по чл. 129 ДОПК, подадено от съдебния изпълнител, превел данъка. На основание чл. 116, ал. 3 ЗДДС съставеният от съдебния изпълнител документ за продажбата по чл. 13, ал . 1, т. 2 ЗДДС следва да бъде анулиран като погрешно издаден и неследващо начислен данък, чрез издаване на протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС. В случая на първо място, няма съставен такъв документ. В този аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че неприложимост на нормата на чл. 116, ал. 4 ЗДДС. Само на това основание може да бъде анулиран съставеният по реда на чл. 13, ал. 1 ЗДДС от частния съдебен изпълнител документ за продажба като погрешно издаден. Съставеният такъв протокол е предпоставката от бюджета да се възстанови неправомерно начислен - след отмяна на проданта - данък върху добавена стойност. В конкретния случай обаче, сумата за дължимия данък добавена стойност, макар и преведен по сметка на ТД на НАП, в резултат на допусната от жалбоподателката грешка, посочваща като данъчнозадължено лице собственикът на вещта, а не себе си, е използван за погасяване на задължения на регистрирания в същата ТД на НАП собственик на имота. Макар частният съдебен изпълнител да не е данъчнозадълженото лице, то за него съгласно чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице законово задължение да преведе дължимия данък по сметката на ТД на НАП, тъй като собственикът на вещта в конкретния случай е регистирано лице по ЗДДС. За да се пристъпи към прихващане или възстановяване на внесения данък добавена стойност от частния съдебен изпълнител, сумата следва да е постъпила по данъчно-осигурителната му сметка в ТД на НАП. В случая по данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателката тази сума не е постъпила, за да бъде прихваната или възстановена. При липсата на реално плащане не са налице предпоставките на чл. 128 ДОПК за настъпване на правната последица прихващане или възстановяване. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

3