Решение № 16036 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2010 г.

Решение № 16036 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2010 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО ).

Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив, срещу решение № 900 от 21.06.2010 г. и определение № 1574 от 29.07.2010 г., постановени по адм. дело № 703 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити съображения за неправилно прилагане на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В частната жалба са изложени доводи за неправилно прилагане на процесуалноправни разпоредби.

Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил и двете жалби в писмени отговори.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение, която налага отмяната му. По отношение на частната жалба е дал заключение за законосъобразност на обжалваното определение.

Върховният административен съд, след като на подложи преценка допустимостта и основателността на жалбите, прие следното:

1. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 74 от 25.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив, в частта, с която наследствената пенсия на Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив е прекратена, считано от 21.02.2009 г., преди лицето да е придобило юридическа правоспособност.

Оспореният административен акт е издаден по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, след като с решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 10472 по описа за 2009 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 842 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 110 по описа за 2009 г. на Пловдивския административен съд.

С оставеното в сила решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 364 от 14.01.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания за прекратяване на наследствената пенсия от момента на издаването и връчването на документа, удостоверяващ дипломирането на жалбоподателя в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград.

В мотивите на потвърдителното решение Върховният административен съд е дал различни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е приел, че "в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава ХV на ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст, продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана".

При новото решаване на въпроса по същество административният орган е пренебрегнал задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 от КСО във вр. с глава ХIV от Закона за съдебната власт (ЗСВ), дадени от Върховния административен съд. С издаденото административно решение наследствената пенсия на жалбоподателя е била прекратена, считано от датата на издаването и връчването на документа, удостоверяващ дипломирането - 21.02.2009 г., а не от датата на придобиване на юридическа правоспособност след положен успешен изпит през м. юли същата година.

С постановеното по спора решение Административен съд - Пловдив необосновано е приел, че в своите мотиви към решение № 1968 от 16.02.2010 г. Върховният административен съд не е извършил "корекция" на мотивите на първоинстанционния съд. В изключително подробните мотиви на касационното решение е прието, че чл. 34, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) противоречи на чл. 82, ал. 1 от КСО. В изброяването по чл. 34, ал. 1 от НПОС не са включени децата, които са завършили висше образование по определена специалност, но не са придобили право да упражняват съответната професия, защото с нормативен акт е предвиден задължителен предварителен стаж за придобиване на правоспособност. Такъв нормативен акт за студентите, завършили специалността "право", е Законът за съдебната власт. Според чл. 294, ал. 1 от този закон завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност след 6- месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Следователно с тази разпоредба законодателят е предвидил, че "усвояването на юридическия занаят" (професия) включва и 6-месечен предварителен стаж, след който задължително се полага изпит за правоспособност, т. е. за правото да се упражнява юридическа професия (юридическа правоспособност), освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, бъдещите юристи провеждат допълнително теоретико-практическо обучение, което завършва с полагането на изпит (също държавен) в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието (чл. 299, ал. 3 ЗСВ). Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил на изпита оценка "издържал" (чл. 301 ЗСВ), а при оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж (чл. 300, ал. 2 от ЗСВ). ВАС се е позовал на предишни свои решения в същия смисъл и е указал на директора на РУСО да се съобрази с дадените указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 от КСО. В срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава ХIV от ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст, продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Тълкуването, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 НПОС, по отношение на стажант-юристите (а и по отношение на всички студенти от специалности, за упражняването на професиите по които нормативно е установен задължителен предварителен неплатен стаж) не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

В разглеждания случай е установено, че касаторът Гьошев е получил дипломата си от ЮЗУ - Благоевград на 20.02.2009 г. и на 10.07.2009 г. е положил успешен изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Оспореното административно решение не е съобразено с дадените от Върховния административен съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и поради това е незаконосъобразно. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде уважена и преписката се върне на административния орган за ново решаване на въпроса по същество при спазване на дадените указания.

1. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна.

Отмяната на съдебното решение включва и тази част, с която съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. На отмяна подлежи и определението, с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските и поправка на очевидна фактическа грешка в същата част.

Искането на касатора за разноски за водене на делото е основателно до размер от 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. Спасов процесуално представителство. Съгласно чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, ответникът има право на направените разноски за един адвокат, в случая адв. Спасов. Неоснователно е и искането за присъждане на суми за "компютърни и копирни услуги" в размер на 10.25 лв. Така направените разходи по същността си не представляват разноски за съдебното производство и поради това не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,