Решение № 7720 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2010 г.

Решение № 7720 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Златна рибка - К. Колев" и Тинка Василева Колева, чрез процесуалния представител срещу решение № 833 от 21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 785 по описа за 2009 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата им срещу два акта за установяване на задължения по декларация съответно № 153 и № 154 от дата 8.7.2009 г. на орган по приходите при община Ботевград. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и представя писмени доказателства. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отменят определените задължения като се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - община Ботевград не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на разглеждане от първата инстанция са два акта за установяване на задължения по декларация съответно № 153 и № 154 от дата 8.7.2009 г. на орган по приходите при община Ботевград на жалбоподателите. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че спорът по делото е за характера на процесния имот - дали същият е земеделски или не и въз основа на данните по делото е постановил, че става дума за място, където се осъществява рибностопански дейности, което било различно понятие. Посочил е и, че не може да намери и място в случай разпоредбата на чл. 28а ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, касаещ приравняване на производителите на аквакултури, регистрирани по този закон на земеделски производители с всички произтичащи от това последици на лицата, тъй като няма доказателства, че лицата са регистрирани като такива по реда на този закон. Поради което се дължат определените с актовете задължения. Решението е неправилно. Следва да се споделят изводите на първата инстанция относно характера на процесния имот - същият няма характеристиките на земеделски имот предвид разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ, именно и във връзка с легалната дефиниция на рибностопански дейности - § 1, т. 24 от Закона за рибарството и аквакултурите. Според този текст това са дейности, свързани със стопански риболов, сладководните и морските аквакултури, преработка и търговия с риба и други водни организми. Което е различно от земеделска дейност с понятие, дадено в Закона за подпомагане на земеделските производители - § 1, т. 25 - това е производство на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата и т. н. Съдът е обаче допуснал разглеждането на делото при неизяснена фактическа обстановка и поради това неправилни изводи по отношение на последния поставен въпрос - относно това дали лицата са или не земеделски производители с оглед разпоредбата на чл. 28а ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите. Едновременно с това пред настоящата инстанция се представят нови доказателства, именно във връзка с направените от съда изводи. Същите следва да бъдат съобразени и преценени като едновременно с това се даде и пълен отговор за въпроса, поставено от жалбоподателите относно нищожността на атакуваните актове. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение