Решение № 8894 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2010 г.

Решение № 8894 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 АПК. Образувано е по молба на Лазар Енчев Лазаров от гр. Лом за отмяна по реда на чл. 239 АПК на влязлото в сила определение № 4594 от 07.04.2009 г. по адм. д. № 15429/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение от 11.09.2008 г. по адм. д. № 357/2008 г. на Административен съд - Монтана. В молбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определенията, без да се сочи конкретно основание за отмяна по т. 1 до 6 на чл. 239 АПК, каквото не се поддържа и в допълнителното становище, депозирано след дадени изрични указания на молителя Лазаров от съда. Ответникът кмета на Община Лом, чрез процесуалният си представител адв. Шопов излага становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответниците началника на РДНСК-Монтана, Йордан Живков и Владимир Опров не ангажират становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че молбата за отмяна на влязло в сила определение е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но е неоснователна по следните съображения: Сочените в молбата основания за отмяна на атакуваното по реда на чл. 237 и сл. АПК съдебно определение, а именно: незаконосъобразност и необоснованост не попадат в нито едно от предвидените от закона основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 до т. 6 АПК. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънинстанционен способ за защита на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, при които е допустимо това съдебно производство, което не съставлява такова на "последващ съдебен контрол". Атакуваното определение № 4594 от 07.04.2009 г. по адм. д. № 15429/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение е окончателно и не подлежи на последваща преценка за законосъобразност, т. е. съдържащите се доводи в молбата за незаконосъобразност се следва да бъдат обсъждани. От представените в съдебно заседание от молителя писмени доказателства, т. е. от факта, че се представят такива, би могло да се изведе единствено основанието по т. 1, чл. 239 АПК, съгласно която норма " акта подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Молителя се позовава на призовка от АС - Монтана по адм. дело № 357/2008 г., писмо от АС - Монтана от 27.06.2008 г., което съставлява уведомление, че жалбата му против заповед № ДК-10-08/09.06.2008 г. е оставена без движение; покана от РДНСК - Монтана с изх. № 91-00-233/23.03.2009 г. и договор за правна помощ № 0025749.Тези писмени доказателства са изцяло ирелевантни, тъй като с атакуваното определение на ВАС е оставено в сила прекратително определение от 11.09.2008 г. по адм. д. № 357/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което жалбата на настоящия молител, в качеството му на главен архитект на Община Лом срещу заповед № ДК-10-08/09.06.2008 г. на началника на РДНСК-Монтана е оставена без разглеждане. Следователно атакуваните съдебни определения не касаят съществото на спора и визираните писмени доказателства се явяват неотносими. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав