Решение № 2621 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2024 г.

от 05.06.2023 г. на директора на Дирекция Национален парк "Рила" е отказано да бъде издадено разрешително за паша на домашни животни на територията на парка за 2023 г. на основание чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии, чл. 7, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите в националните паркове, както и на основание приоритетното предоставяне на площи за паша на овце съгласно т. 3.3. т.1. от Раздел IV от Годишния план за паша и ползването на сено на територията на Национален парк "Рила" за 2023 г. и Решение 2/31.05.2023 г. Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. По аргумент от чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, разрешаването на паша на домашни животни следва да бъде "в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта" от ЗЗТ. Глава четвърта от ЗЗТ урежда от една страна планове за управление на защитените територии, приети по реда на чл. 60 и чл. 61 от ЗЗТ, и "устройствени и технически планове и проекти" по см. на чл. 64 от ЗЗТ "за определяне на вида и обема на дейностите по ползване на природни ресурси, устройството, строителството и други в защитените територии", приемани по реда чл. 65 и чл. 66 от ЗЗТ. В настоящия случай, в оспорвания акт изрично е посочено, че е издаден при спазване на условията уредените в раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк "Рила" през 2023 г. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че издадения административния акт е лишен от фактическо и правно основание, тъй като относимите разпоредби от административния акт послужили за негова обосновка са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Това е довело до противоречието на акта с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Правилни са изводите на административния съд, относно обвързващата сила на влязъл в сила съдебен акт, с който са отменени разпоредби от Раздел III и т. 3. 3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на "Национален парк Рила" през 2023 г., утвърден със заповед РД-61/02.05.2023 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила". Както е отбелязал първоинстанционния съд, отменени са общи за приетия годишен план за 2023 г. разпоредби, които са формулирали преценка за приоритетност на заявители, които отговарят на изискванията за традиционно пашуващи. Действително, както е посочено в касационната жалба, към момента на издаване на оспорения административен акт годишния план за паша, в отменените части, е бил действащ административен акт, но съгласно чл.142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно такъв е и настоящия случай при който разпоредби на административен акт послужили като обосновка на обжалвания административен акт са отменени по време на разглеждането на спора. Правилно съдът е съобразил този факт и е извел обоснован извод за липса на основание за приоритетност на заявителите за издаване на разрешения за паша на територията на парка. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липса на конкретни фактически установявания, които да кореспондират с посочената от органа правна квалификация, е правилен. Отмяната на административния акт в частта послужила като обосновка за издаването на процесния отказ е довело до липса на мотиви към административния акт, което е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. В случая с оспорената заповед, това води до липса на ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. При липса на приоритетност за пашуване на овце, то подходящите за паша площи следва да бъдат разпределени между всички заявители, а при недостиг след редукция с един и същ процент, съгласно т. 3.3. т.2. от Раздел IV "Критерии и ред за подбор и допустимост при разпределяне на пасищния ресурс" от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на "Национален парк Рила" през 2023 г.. Ето защо отменяйки обжалвания отказ на директора на Дирекция Национален парк "Рила", първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Констатираната незаконосъобразност е основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно правилото на чл. 173 от АПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 174 от АПК и е определен срок за издаване на акта. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да бъде присъдено в размер на 800 лева.