Решение № 1231 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2011 г.

Решение № 1231 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, Митница Столична, чрез процесуалния представител юриск. Станимир Станков срещу решение № 1842/18.04.2011 г., постановено по адм. дело № 8828/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 9600-0613 от 22.10.2010 г. на началника на същата митница, за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 10BG005808H0121062/13.10.2010 г. и определено публично държавно вземане в размер на 4 162.18 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва считано от датата на вноса. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София в депозираните по делото писмени бележки от процесуалния представител адв. Айдарова, я оспорва по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 9600- 0613 от 22.10.2010 г. на началника на Митница Столична, за определяне на нова митническа стойност на стоки по ЕАД № 10BG005808H0121062/13. 10.2010 г. с подробно описание на стоките по вид, мерна единица и количество, на основание чл. 30, § 2, б. "б" и "в" от Регламент № 2913/92 на Комисията. В мотивите си съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 102 ППЗМ, като вносителят не е уведомен за взетото решение да се определи нова митническа стойност, преди да бъде издадено процесното решение. Приел е също, че неправилно е определена нова митническа стойност на част от внасяните стоки. Според него стоките като наименования, асортимент, количества и качество могат да се заявяват и договарят по всякакъв удобен за страните начин. Цената на стоките се договаря за всяка конкретна пратка, а страните могат да конкретизират различни отстъпки при големи количества, при артикули с нестандартни размери, единични бройки и брак. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактури. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В подкрепа на този извод са представените от жалбоподателя доказателства - износна митническа декларация, както и дневникът за покупките и продажбите за периода. Според съда в представените от дружеството фактури са описани стоките, които напълно съвпадат с описаните артикули като вид и количество при износната операция и съответно, с данните, съдържащи се при декларирането пред митническите органи. Въз основа на анализа на доказателствата съдът е обосновал извода, че са били налице данни за определяне на митническата стойност на процесните стоки на основание чл. 29 от Митническия кодекс на Общността, като митническата стойност на внесените стоки е следвало да бъде приета договорната им стойност, която е платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността (чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г.) при наличието на условията, упоменати в чл. 35, ал. 1 ЗМ. По-нататък в мотивите на оспореното решение съдът е развил мотиви, че дори да се приеме, че митническата стойност не може да бъде определена съгласно общия принцип по чл. 35 от ЗМ, то определянето й следва да бъде съобразено задължително с правилата по чл. 36 и чл. 37 от с. з., което, според съда, не е сторено и липсват мотиви в подкрепа на решението да бъде определена митническа стойност на внасяните стоки по метода на договорната стойност. В тази връзка административният съд е приел, че в становището на отдел "тарифна политика" и в оспорения акт дори не са описани точно данните от информационната система "МИС III", на която са се позовали митническите органи: бланкетно е посочено само "извършен анализ на извадка от "МИС III", което не може да се счете като предпоставка да бъде прието наличие на обосновано съмнение по отношение на декларираната от дружеството митническа стойност, както и че е спазено изискването за съпоставка по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗМ. Решението на Административния съд - София-град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност, е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и чл. 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Митническите органи не са изпълнили задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да представят доказателства за това, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ППЗМ, след анализа на допълнителната информация, изискана от дружеството и след като са останали съмнения, че митническата стойност следва да бъде определена по чл. 35, ал. 1 ЗМ, преди да бъде взето окончателното решение са уведомили "Глобъл Транс Лоджистик" ООД за мотивите, на които се основават съмненията. Няма данни и за дадена реална възможност на дружеството да отговори. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти- конкретно в случая, защо са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 29, § 1 от МК и чл. 35, ал. 1 ЗМ, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Липсата на мотиви действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция, тъй като същият не е представляван в проведеното открито съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,