Решение № 16503 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2011 г.

Решение № 16503 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Красимир Тодоров Кънчев от гр. Русе е оспорил решение № 1 от 1.02.2011 г., постановено по адм. д. № 509/2010 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе, за издаване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС) по заявление вх. № 901-1054/13.09.2010 г.; срещу мълчалив отказ за същия орган за издаване на удостоверение за правата и наложените наказания като водач на МПС по заявление от 30.09.2010 г. и срещу бездействие на органа да изпълни задължението си по чл. 158, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). По пространно изложени в жалбата и в представени писмени бележки, доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. С оспореното решение е установено, че със заповед № 10076/12.07.2007 г. на началника на отдел "Пътна полиция", по отношение касатора Кънчев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на СУМПС", на основание чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По делото няма данни актът да е бил оспорен и съответно отменен, като от приложената справка за отнетите контролни точки на водача на МПС се установява, че към месец април 2007 г. контролните точки на Кънев са минус 1. Впоследствие, на 3.11.2011 г., едно от издадените наказателни постановления (№ 329/24.01.2007 г. на началника на Първо РПУ - Русе) е било обжалвано пред Районен съд - Русе. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящото производство, поради което и не следва да се обсъжда, т. к. е относимо единствено към евентуален съдебен спор за законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, срокът за чието обжалване е изтекъл (Арг.: чл. 61, ал. 2, вр. с чл. 140, ал. 1 АПК). При тези данни изводът на Административния съд за неоснователност на жалбата срещу мълчалив отказ да бъде издадено СУМПС е правилен. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Текстът вменява задължението за връщане на СУМПС от водач, на когото са отнети контролните точки поради загубване на придобитата правоспособност, като при неизпълнение същото се изземва по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Само на това основание (издадена заповед за прилагане на ПАМ) отказът на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе да издаде ново СУМПС (поради изтичане срока на валидност на притежаваното свидетелство) по заявлението на Кънев от 13.09.2010 г. е законосъобразен. В касационната жалба не се оспорват така установените фактически обстоятелства, ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не е осъществен фактическия състав, от който жалбоподателят извежда претендираното субективно право и в която хипотеза административният орган е бил длъжен да издаден акт с претендираното съдържание. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка е достигнал до верния правен извод, че Кънчев не е установил наличие на сочените в искането условия за издаване на СУМПС, поради което правилно е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно мълчаливия отказ да се издаде удостоверение за правата и наложените наказания като водач на МПС. От данните по делото е несъмнено установено, че удостоверението по чл. 7 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.), респ. чл. 31, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г.) е било изготвено с № 464/30.09.2010 г. (л. 29), но Кънчев не се е явил в служба "Пътна полиция" на ОДМВР - Русе да го получи. Този факт не се оспорва (виж: изявление на касатора в о. с. з., проведено пред решаващия съд на 12.01.2011 г., като за изготвянето на документа е бил нарочно уведомен с писмо рег. № 29701/2.11.2010 г., надлежно връчено на 15.11.2010 г. (л. 26 - 27). В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кънчев срещу бездействие на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе по произтичащо от нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП задължение да възстанови служебно броят на точките за потвърждаване валидността на СУМПС, решението е недопустимо по следните съображения: Действията на ответника по тълкуването и прилагането на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, а изпълнението на нормативно регулираната правоприлагаща дейност не съставлява неоснователно бездействие. Квалифицирайки претенцията като такава по чл. 257 АПК, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че извършените действия се основават на ЗДвП и са насочени към формиране материализираната в заповедта за прилагане на ПАМ воля на компетентния орган, но вместо да остави без разглеждане искането поради липса на правен интерес от самостоятелното оспорване на описаните действия, съставляващи елемент от производството по постановяване на индивидуален административен акт (заповед за прилагане на ПАМ), е постановил акт по съществото на спора. Самостоятелното обжалване на действия на контролните органи, извън финализиращият процедурата по ангажиране на отговорността на водача индивидуален административен акт е недопустимо. Правните последици - основна цел и краен резултат на проведеното производство следват от самия административен акт, който има единствено процесуалноправна обвързаност с производствените правила за издаването му. Ето защо релевираните възражения в касационната жалба са неотносими към допустимостта на оспорването и могат да бъдат проверени само при атакуване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да остане в сила, изключая частта по пункт трети от диспозитива, с който е отхвърлена жалбата срещу бездействие на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе да изпълни задължение по чл. 128, ал. 1, т. 2 ЗДвП. В тази част съдебният акт е недопустим като постановен при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за търсената защита. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,